В банковия сектор всичко е спокойно. Така би трябвало да се разчете анализът на БНБ за състоянието на финансово-кредитната система през 2014-а. "В края на декември банковата система отчита висока ликвидност и стабилни финансови показатели. Ликвидните активи на 28-те кредитни институции достигат 22.2 млрд. лв., като спрямо края на септември техният размер нараства с 1.2 млрд. лв. (5.7%). Коефициентът, изчисляван по Наредба No11 на БНБ, се повишава до 30.12%, движен от съществения растеж на паричните средства", твърди БНБ. Все едно, че четем анализа за състоянието на системата за 2013-а и дори за първото тримесечие на 2014-а. Вероятно почти същите щяха да са заключенията и в съобщението на БНБ за полугодието на миналата година, ако на 20 юни не се бяха случили събитията с Корпоративна банка. Именно те показаха, че високата ликвидност не е гаранция за стабилност. За по-малко от седмица 20% от ликвидните средства на Корпоративна банка бяха изчерпани до дъно. Каква е гаранцията, че въпросните 30.12%, с които сега БНБ успокоява пазара, ще са достатъчни при евентуален нов ликвиден натиск? Дано не се налага пазарът да ни отговаря на този въпрос…
Впрочем, ако подложим на финансова дисекция
високата ликвидност
ще видим, че освен на стабилност (която е спорна, както показаха събитията от миналата година) тя е израз и на безизходност. При описанието на състоянието в момента може да се използва и думата предпазливост. За да не кажем страх. Общо 22.2 млрд. лв. стоят по сметките на банките в БНБ. С тях се помпа балансът на управление "Емисионно". А какво стана с кредитите за реалния бизнес? Независимо от всички реклами и декларации, че банките се борят за всеки добър клиент, статистиката на БНБ показва, че от началото до края на 2014-а заемите за фирмите са нараснали едва с около 2 процента. При положение че 22.2 млрд. лв. свободни средства стоят по сметки или вложени в ДЦК. Страшна борба за клиенти пада, няма що! Истината е, че всички стискат пачките с банкноти и не смеят да поемат нито грам кредитен риск.
И още едно заключение на БНБ прави впечатление. "Постъпилите надзорни данни към 31.12.2014 г. за статистически цели дават основание да се смята, че са спазени изискванията
за силата на капиталовата позиция
и тя е адекватна на рисковия профил на кредитните институции."
Тази констатация много прилича на прессъобщенията на БНБ отпреди седем месеца. Тогава "надзорните данни за статистически цели" показваха, че Корпоративна банка отчита една от най-големите печалби, имаше едни от най-ниските провизии, от което се правеше заключение за нейния нискорисков профил. Тя бе сред банките с най-високи нетни приходи, с едни от най-добрите коефициенти за възвръщаемост на капитала и на активите, с ниско съотношение на разходите за издръжка и провизии спрямо чистите приходи. Въобще според надзорните данни на БНБ за статистически цели към март 2014-а всичко в банковата система и в Корпоративна банка бе наред. А след това се оказа, че БНБ е била заблудена с тези данни и оттам цялата й статистическа информация за надзорни цели е била подвеждаща. Къде е гаранцията, че и сега някоя голяма банка не е подвела БНБ с данните си и зад представяната ни картина на стабилност и спокойствие не цъка нова бомба със закъснител? Тези данни, които сега БНБ ни представя, потвърдени ли са чрез надзорни инспекции на място? Не, разбира се. И след като не са, каква е причината да им вярваме безрезервно? Никаква – след случилото се в средата на 2014-а. Точно по тази причина, сега при анализа на 2014-а, за последен път пресмятаме досегашните критерии при изготвянето на
класацията за най-добра банка
като ползваме данните на БНБ, без да ги коригираме със съответния коефициент. Защото вече сме предубедени към достоверността на публикуваните от Централната банка данни. И то не само заради случая с КТБ.
Както винаги сме обяснявали, шестте показателя, по които се прави класацията си вестник "БАНКЕРЪ", са базирани именно на публичните надзорни данни за статистически цели на БНБ. Става дума за размера на активите, на собствения капитал, на печалбата, на възвръщаемостта на капитала, на възвръщаемостта на активите и на съотношението на разходите за издръжка и провизии спрямо чистите приходи. Комбинацията от тези шест показателя показва устойчивостта и ефективността на всяка една кредитна институция, както и значението й за пазара. Само банките, които попадат в първата десетка и по шестте показателя, се нареждат в групата на най-добрите. И за 2014-а в нея влизат "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ОББ и "Societe Generale Експресбанк".
Защо оттук нататък няма да използваме директно статистическите данни при изчислението на споменатите шест критерия, въз основа на които правим класацията? Всички те, с изключение на размера на активите, са в пряка зависимост от направените разходи за провизии. Именно при тези разходи, какъвто е случаят с КТБ, данните на Централната банка се оказаха компрометирани. В смисъл, че както БНБ сама призна, тя може да бъде "заблудена" от проверяваната от нея банка и от одиторите, които са я проверявали по отношение на
размера на заделяните провизии
(Забележете каква обезпокояваща безпомощност.)
Оказа се, че една банка може да заделя драстично по-малко провизии от необходимото и все пак да убеди надзора, че това е в реда на нещата. Ако това наше заключение е невярно, означава, че решението на БНБ за капиталовата дупка в КТБ и за отнемането на лиценза й е взето въз основа на скалъпени факти. Но ако приемем, че в случая не става дума за стъкмистика, ще сме принудени да гледаме с подозрение на всички статистически данни на Централната банка. Не можем да поемем риска, макар и неволно, чрез класацията на "БАНКЕРЪ" да пренасяме евентуалните заблуди на надзора към нашите читатели. Затова в бъдеще смятаме да подходим с благоразумна консервативност, като приложим коригиращ елемент към всички финансови критерии в нашата класация, които зависят от размера на провизиите. Основание за това дава по-внимателният преглед на коефициентите за покритие на банковите кредитни портфейли с провизии. Той показва доколко консервативно банките подхождат към оценката на риска по отпуснатите заеми и как се застраховат срещу евентуални загуби от този риск. Финансовите данни, публикувани от БНБ, показват, че към края на 2014-а общият размер на заделените провизии е достигнал 5.43 млрд. лв. (с натрупване през годините) при общ обем на предоставените заеми от 52.61 млрд. лева. При тези суми коефициентът на покритие на кредитите с провизии за цялата система е 10.33 процента. Има банки, при които той е доста по-висок, но не са малко и тези, при които той е много по-малък – 2, 5, 8 процента.
И тъй като всички банки работят на един пазар и в една и съща конюнктура, от следващото тримесечие ще прилагаме консервативен подход и ще коригираме размера на провизиите на всички оценявани банки със средния коефициент на покритие. Когато коефициентът на дадена банка е по-малък от средния за пазара, ще добавяме към разходите им за провизии сума, която ще приравнява техния коефициент към средния за сектора. С тези разходи пък ще намаляваме печалбата им, което ще се отрази на показателите за възвръщаемост и ефективност, използвани в класацията на "БАНКЕРЪ".
Ако се приложи подобно изравняване, резултатите на някои кредитни институции ще се променят драстично. Да не говорим, че подобни изравнявания, ще изядат, образно казано, цялата отчетена печалба на част от банките и дори ще има случаи, когато някои от тях ще излязат на загуба. Което автоматично означава намаляване на собствения им капитал. И за да илюстрираме колко сериозно е това, за което говорим, ще обърнем внимание, че отчетената печалба на целия банков сектор за годината е 746.39 млн. лева. Когато се приложи изравнителният коефициент към банките, чието покритие с провизии е по-малко от средното за системата, се получава, че необходимият допълнителен разход за провизии е общо 769.13 млн. лева. Като приспаднем тази сума от размера на печалбата, излиза, че банковият сектор е на загуба! Това ще са ефектите от благоразумната консервативност, която смятаме да прилагаме от 2015 г. при изготвянето на вече 20-годишна класация за най-добра банка.
