Дебатите за това кой и къде да държи парите ни за втора пенсия и какво да прави с тях изместиха на заден план също толкова важни въпроси от пенсионната реформа. Като например колко години трябва да сме навършили и какъв стаж да сме навъртели? И ако възрастта за пенсиониране вероятно ще бъде фиксирана да нараства плавно от година на година, изискваният стаж за най-масовата трета категория труд неумолимо и прогресивно расте.
Сега, за да се пенсионират, кандидатите трябва да са се осигурявали в продължение на 38 години, а за жените летвата е пусната (засега) малко по-ниско – до 35 години. Проблемът е, че много от хората, навършили необходимата възраст, не могат да се пенсионират, тъй като през 25-те години на преход и икономически сътресения не по тяхна вина са работили от дъжд на вятър. И нито бизнесът, нито държавната администрация днес приемат с отворени обятия 60-годишни служители, за да им помогнат да покрият условията. Така все повече желаещи да се пенсионират с наборите си бъркат в банковите сметки и плащат за неизработените години.
Продажбата на трудов стаж се превръща в много изгоден бизнес за държавата. Последните данни на НОИ показват, че през 2014-а 3921 души са бръкнали в авоарите си, за да станат пенсионери, а над 6000 души са закупили осигурителен стаж до пет години или са покрили за своя сметка вноските за времето на обучението си. От цялата схема
в осигурителната хазна са влезли 15.69 млн. лева
Само можем да си представим какво щеше да е числото, ако стажът можеше да се купува на разсрочено плащане за по 80-90 лв. месечно, както беше допреди няколко години.
До алъш-веришът със стаж обаче не са допуснати всички. Изключение се прави само за хората, които са следвали висше образование и искат да откупят годините, пропуснати в учене, както и за навършилите пенсионна възраст, на които не им достигат няколко години. Максималният срок, който можеш да си купиш, е пет години, а действащата тарифа е 17.8% от 420 лв., колкото е базата за самоосигуряващите се, или с други думи, 74.76 лв. на месец. Това означава, че ако човек иска да се "презапаси" с пет недостигащи години, трябва да извади от джоба си точно 4485.50 лева. Според статистиката на осигурителния институт българите плащат средно 22 месеца, или в парично измерение това е към 1644 лева. Интересното е, че тази немалка сума съвсем не стряска "клиентите" на държавата, които са се увеличили почти двойно само в рамките на една година.
Периодът на завършеното висше образование или част от него може да се закупи и да се използва и за пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Законът гласи, че пенсионирането по болест трябва да бъде съпътствано поне от пет години стаж. Предимството на висшистите и полувисшистите е, че ако си го купят по-рано, те могат да спечелят от последващото поскъпване на тази услуга. През 2009-а един месец струваше 46.80 лв., през 2010-а той бе оценен на 67.20 лв., а сега е с около 7.50 лв. повече. Прекараното време в университет се установява с удостоверение от НОИ, диплома за завършено висше или полувисше образование, фактура за внесени осигурителни вноски и служебна бележка за срока на обучението. Признава се и завършено висше в чужбина, което се доказва с легализирана диплома.
Освен на обективни фактори, бумът в продажбата на стаж вероятно
се дължи и на растящата несигурност
и мъглявото бъдеще на социалната система. По данни на НОИ към момента 34 хил. българи са с "висящо" пенсиониране, тъй като не им достигат до две години стаж или възраст, за да излязат от трудовия пазар. По този повод заместник-председателят на парламентарната социална комисия Светлана Ангелова от ГЕРБ дълбокомислено заключи, че предсрочното прекъсване на работа е един вид ранно пенсиониране. "Така или иначе, има твърде много форми на ранно пенсиониране в България. Колкото по-дълго работят хората, толкова по-високи доходи ще имат, като се пенсионират", добави депутатката и си навлече гнева на коментаторите в интернет форумите. Ако работиш "доживот" и накрая не вземеш нищо, май ще е най-изгодно за държавата…
Към тази мисъл ни навява и нежеланието на парламента да либерализира ранното пенсиониране. Неотдавна депутатите отхвърлиха внесените от БСП промени в Кодекса на труда, предвиждащи хора с недостигащи до две години стаж или възраст да могат да взимат пенсия с намален размер. Социалистите предлагаха предсрочната пенсия за масовата трета категория да се определя по формулата за нормалната, като за всеки липсващ месец намалението да е 0.4 процента. Управляващото мнозинство обаче отхвърли заявката с мотива, че така ще се натовари допълнително бюджетът за пенсии. Всъщност, формите на ранно пенсиониране не са твърде много и не третата категория клати финансово НОИ. Основният проблем е, че твърде много хора се пенсионират прекалено рано, тъй като са привилегировани. Работещите в "тежките" първа и втора категория сега могат да напуснат осигурителната система на възраст между 47 години и 8 месеца и 57 години и 8 месеца, а необходимият минимален стаж е съответно 10 и 15 години. Съответно категорийните работници
"излизат от играта" под 60-годишна възраст
и обикновено с разклатено здраве, което натоварва и пенсионната, и здравната система. Експерти са на мнение, че на тези хора трябва да бъде позволено да работят в тежки условия до навършването на определени години, след което да бъдат преквалифицирани от работодателите си на друга, по-лека длъжност.
"В Европа 27% от хората се пенсионират предсрочно, а в България те са 42 процента", посочи икономистът Владимир Каролев. Според него единственото решение на ребуса е незабавно да се увеличи стажът за професии като военни и полицаи, които имат комфорта да се пенсионират рано.
