Новият премиер на Гърция Алексис Ципрас и финансовият министър на страната Янис Варуфакис потеглиха на "кръстоносен поход" из Европа в началото на седмицата. Целта бе да предоговорят спасителния заем за страната и да разбият модела на "тройката" кредитори – Европейската комисия, Международния валутен фонд и Европейската централна банка.
Мисията им обаче претърпя сериозна метаморфоза, тъй като стана ясно, че това, което СИРИЗА обеща на избирателите си, просто е невъзможно да се случи.
Обиколката на Ципрас започна от съседен Кипър, който също преживя
кошмара на финансовата криза
и бе издърпан от ръба на фалита с помощта на "тройката". В Никозия гръцкият премиер се опита да убеди правителството и народа на Кипър, че заедно трябва да поведат битка срещу строгите икономии и фискалните ограничения. При посещението си на средиземноморския остров на 2 февруари Ципрас заяви пред своя домакин, президента на Кипър Никос Анастасиадис, че двете страни могат да изградят мост между Европа и Русия, която в момента е отчуждена заради инвазията в Украйна. Въпреки това Ципрас отрече слуховете, че ще търси финансова подкрепа от Москва.
Междувременно в Париж гръцкият финансов министър Янис Варуфакис проведе среща с френския си колега Мишел Сапен, който му обеща
подкрепа за споразумението за дълга
"Всичко, което би облекчило гръцкия дългов товар, ще е добре дошло. Но, разбира се, не може да става дума за отписване на гръцкия дълг", каза Сапен след срещата.
Пред репортери във френската столица Варуфакис използва изключително цветен речник, за да опише тревогите на страната му. "През последните пет години Гърция преживяваше от единия транш до следващия транш. Бяхме като наркомани, жадуващи за следващата доза. Това, което иска правителството ни, е да сложи край на пристрастяването", каза той.
След срещата си с британския министър на финансите Джордж Озбърн в Лондон Варуфакис отново изрази оптимизъм, че страната му може да постигне сделка в рамките на дни. Въпреки това Великобритания не декларира конкретни ангажименти при преговорите за дълга на Гърция. Озбърн бе лаконичен в коментарите си, подчертавайки, че конфликтът между Гърция и еврозоната е най-голямата заплаха за световната икономика.
Във вторник, типично в гръцки стил,
Варуфакис шокира пазарите
като представи изцяло нова концепция за предоговаряне на гръцкия дълг. В интервю за "Файненшъл таймс" той заяви, че правителството на Ципрас вече няма да настоява за отписване на външния дълг на стойност 315 млрд. евро, а по-скоро предлага "меню от дългови замени", включително и два вида нови облигации.
Първият тип нови облигации, чието обслужване ще бъде обвързано с номиналния икономически растеж, ще замени европейските спасителни заеми. Вторият тип (държавни ценни книжа), които Варуфакис нарича постоянни, безсрочни или вечни облигации, ще замени облигациите по гръцкия дълг, които са в ръцете на Европейската централна банка. Самият той определи предложението си като "умно дългово инженерство", при което ще се избегне нуждата от използване на термина "подстригване на дълга", който е политически неприемлив в Германия.
В съседна Италия премиерът Ципрас се радваше на подкрепа от италианския си колега Матео Ренци. "Искаме да дадем едно рамо на Гърция, което не значи винаги да сме съгласни с нея. Убедени сме обаче, че Гърция ще излезе от кризата", заяви Ренци. Той обеща да окаже сериозна подкрепа на Ципрас, включително и чрез двустранно сътрудничество и готовност за диалог, във всички европейски институции.
Визитите в Никозия, Рим, Лондон и Париж се оказаха само лека загрявка за представянето на новото гръцко правителство на европейската политическа сцена.
Големият ден
на Варуфакис и Ципрас бе в сряда, 4 февруари, когато посетиха Брюксел и Франкфурт.
Гръцкият премиер Алексис Ципрас получи демонстративно топло посрещане в белгийската столица от председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Двамата вървяха ръка за ръка към залата за преговори, след като си размениха целувки по бузите за пред камерите. В Брюскел Ципрас се срещна и с председателя на Европейския парламент Мартин Шулц, както и с Доналд Туск, председател на Европейския съвет. След разговорите си с тримата лидери Ципрас изрази учудващ оптимизъм, че Гърция е на прав път да постигне споразумение и намиране на трайно решение по отношение на дълга.
Във Франкфурт Янис Варуфакис също излезе от централата на Европейската централна банка с усмивка и заяви, че е имал "плодотворни" разговори с президента на ЕЦБ Марио Драги.
Няколко часа по-късно обаче оптимизмът на правителството на СИРИЗА рязко се изпари. Късно вечерта на 4 февруари
ЕЦБ смая финансовия свят
и притисна Атина до стената, като обяви, че вече няма да приема гръцки облигации като обезпечение за отпускане на заеми от централната банка.
Базираната във Франкфурт институция защити решението си с аргумента, че не вярва в скорошното постигане на споразумение по спасителната програма на Гърция. Това нанесе най-тежкия удар върху опитите на новото правителство да пренапише условията на спасителния заем за 240 млрд. евро. Сладките приказки с европейските лидери и с премиерите на държавите от ЕС може и да са били приятни и изпълващи с оптимизъм, но очевидно подходът на новото гръцко правителство е подразнил още повече централната банка. Донякъде реакцията на ЕЦБ бе очаквана, тъй като многократно редица централни банкери изразяваха позицията си против опитите на Атина да предоговори по какъвто и да е начин условията на спасителната помощ.
Спонтанното решение на ЕЦБ обаче не означава непременно, че предстои потенциала ликвидна катастрофа за гръцките банки. Банковата система на страната не е особено зависима от гръцкия държавен дълг като обезпечение. Данните от Централната банка на Гърция показват, че финансови институции в момента имат около 21 млрд. евро експозиция в гръцки държавен дълг. Така че това решение на ЕЦБ е срещу гръцката държава, а
не срещу гръцките банки
Според информация на местните медии президентът на Европейската централна банка Марио Драги е уверил в телефонен разговор премиера на Гърция Алексис Ципрас, че решението на ЕЦБ няма да повлияе на финансирането на гръцките банки от Фонда за извънредно осигуряване на ликвидност (ELA), който получава 60 млрд. евро.
Първите преки преговори между Гърция и Германия също завършиха с провал. Янис Варуфакис и финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле не успяха да постигнат единодушие за предоговарянето на гръцкия дълг. Новият финансов министър на Гърция открито призова германското правителство да подкрепи исканията за нова сделка за дълга. Варуфакис завърши европейското си пътешествие в Берлин с искане партньорите на Гърция от еврозоната да подкрепят тримесечен мостови заем.
"Мостов заем ще спечели време, за да сложим край на грешките от миналото", заяви той. "Сегашната програма на Гърция е неправилна, тъй като не прави нищо, за да се справи с корупцията, и дава приоритет на погасяване на дълга над растежа", заключи Варуфакис, без да обели и дума за подстригване на гръцкия дълг.
Шойбле не скри очевидния си скептицизъм към новото правителство на Гърция, като каза: "Споразумяхме се да не се споразумяваме."
След завръщането си Атина Ципрас с добре познатия си политически тон заяви, че страната му няма да изпълнява ултиматуми. Обиколката му в Европа може да се разглежда като началото на сложен финансово-политически пазарлък, при който гърците поискаха невъзможното, за да получат след време максимално изгодно за тях споразумение.
