Министерството на младежта и спорта затяга контрола върху младежките организации, които получават бюджетно финансиране, но само отчитат дейност. За 2015-а 32 организации са получили държавни средства, за да популяризират сред младите хора програми за обучение, квалификация и започване на нов бизнес. За въпросните центрове годишно се отделят по 1.4 млн. лева. Проверките на ресорното ведомство обаче установили, че някои от тях не работят ефективно, не достигат до целевите групи и няма резултати от съществуването им. Представителите на министерството се превъплътили в ролята на разследващи, за да се доберат до сдружението "Голям брат, голяма сестра" от Пловдив, чийто офис бил заключен, а телефоните му – изключени. На него били предоставени 45 хил. лева. Друго сдружение – "Призма" от Кърджали, получило 35 хил. от държавата, пък въобще не поддържало офис. И двете най-вероятно ще загубят отпуснатото им финансиране.
"За съжаление, част от младежките информационно-консултантски центрове, които финансираме, залагат на забавни дейности или популяризиране на различни празници и инициативи. Това е хубаво, но дали е най-важното? Когато имаме национален проблем, свързан с младите хора, ресурсът ни трябва да бъде насочен към решаването му, а забавленията да останат на заден план. Организациите си седят в някакви офиси и очакват младежите да ги открият. Ние искаме да видим как тези информационни центрове вършат полезна работа, а не да стоят по кабинетите си. Ако някой си мисли, че ще продължава да живее безконтролно, се лъже ", каза заместник-министърът на спорта Калин Каменов.
Министерството ще търси нова методика за финансиране, така че да стимулира "работата на терен". Според проучване на Института за социални изследвания и маркетинг за ефекта от прилагането на младежките политики 67% от младите у нас имат достатъчно свободно време. Но повечето не четат книги, не спортуват, не се занимават с извънкласни дейности, не търсят възможности за придобиване на нови умения и знания или за професионална реализация. Една трета от анкетираните споделят, че живеят трудно, половината не работят, а 62% никога не са ползвали услугите на бюрата по труда. Едва 4% са започнали собствен бизнес. Изследването е установило също, че доверието в институциите е ниско. Осемдесет на сто от запитаните смятат, че местната администрация не обръща внимание на техните проблеми и едва 32% вярват, че в България може да се забогатее по честен начин. Липсата на инициативност също е сериозен проблем след българските младежи.
