След проточилите се 17 часа преговори в Минск, започнали във вечерните часове на 11 февруари и приключили около обед на следващия ден, лидерите от "нормандската четворка" – германският канцлер Ангела Меркел, френският президент Франсоа Оланд, руският държавен глава Владимир Путин и украинският му колега Петро Порошенко, договориха спиране на огъня между Киев и проруските бунтовници, което влиза в сила в полунощ на 15 февруари. Препотвърдени бяха и някои ангажименти, включени в споразумението от първото съвещание в същия формат в Минск на 5 септември 2014-а и нарушавани неколкократно от двете страни. Сред тях са изтегляне на тежките оръжия за оформяне на буферна зона от 50 км между враждуващите страни, което трябва да започне не по-късно от втория ден след спирането на огъня и да приключи в рамките на две седмици. Този процес ще е под надзора на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. В рамките на 19 дни след прекратяването на огъня трябва да започне и размяна на пленниците.
В съвместно комюнике след срещата четиримата държавни глави декларираха, че са се съгласили да зачитат суверенитета и териториалната цялост на Украйна.
Порошенко заяви, че контролът по простиращата се на 400 км украинска граница с Русия, която в момента е във владение на бунтовниците, ще бъде върнат на неговото правителство до края на годината. Това ще зависи от планираните конституционни промени, които да предоставят известна децентрализация на властта в двата размирни района и да гарантират езиковите права на рускоговорещото население. Украинският президент обаче отхвърли идеята за автономия или преминаване към федеративна система за управление.
Путин коментира, че участниците в "Минск 2" са успели да постигнат съгласие по основните проблеми. И че преговорите са се проточили толкова часове заради нежеланието на Порошенко да контактува директно с лидерите на сепаратистите. Техни представители са водили паралелни разговори в друго здание с пратеници от Киев, Москва и ОССЕ.
Меркел сподели пред репортери на 12 февруари, че споразумението "дава голяма надежда" и осигурява "реален шанс" за успокояване на конфликта. Същевременно тя призна, че "все още трябва да се направи голямо усилие" в бъдещите преговори за Украйна. Германският външен министър Франц-Валтер Щайнмайер пък отбеляза, че "за някои хора постигнатото може и да не е достатъчно" и че преговарящите "също са искали повече", но "това е било всичко, за което през тази нощ са се съгласили президентите на Русия и Украйна".
Оланд коментира, че все още предстои много работа по украинската криза, но договореното е реален шанс за подобряване на положението. Досега, по данни на ООН, конфликтът е отнел живота на най-малко 5486 души, а други 12972 са били ранени.
Йорг Форбиг – старши програмен директор в германския фонд "Маршал", смята, че "конфликтът ще продължи дори с това споразумение" и че "сега Източна Украйна на практика е загубена за централното правителство". Подобно е мнението и на Фиона Хил – главен отговорник на щатското разузнаване за Русия от 2006-а до 2009-а, която в момента е директор на Центъра за САЩ и Европа в института "Брукингс". Тя подчертава, че "Путин винаги играе на много фронтове" и когато американците са заговорили за военен отговор, той е започнал да говори за дипломация. Нейната прогноза е, че всякакво споразумение за спиране на огъня ще е "временно, както и първото", защото руският президент постоянно се прехвърля от дипломатически към военни опции, в зависимост от това, кои смята за най-изгодни за Русия.
По отношение на западните заплахи за въоръжаване на украинците външният министър на Италия Паоло Джентилони каза в интервю за "Ню Йорк таймс", че "единственият сектор, в който Путин няма от какво да се страхува, е оръжейният", защото "Русия е слаба в много области, но изключително силна в оръжията".
"Минск 2" стана възможен благодарение на активността на Берлин и Париж. Почти година Европа бе водена за носа от Вашингтон, но накрая като че ли взе нещата в свои ръце. След дипломатическата совалка миналата седмица – първо в Киев (на 4 февруари), а ден по-късно – в Москва, Франсоа Оланд очерта преговорите с руския си колега като "една от последните възможности" за мир. А Меркел повтори нееднократно, че украинската криза "не може да се разреши с военни средства". Това бе нейната позиция и по време на изказването й на редовната годишна конференция по сигурност в Мюнхен на 7 февруари. За разлика от становището на войнствено настроената високопоставена американска делегация, чиито членове още с кацането си в баварската столица определиха като "наивно" решението на Меркел да изключи оръжейните доставки за Киев или да си прави труда да преговаря първо с Путин. Дамата обаче заяви, че не може да си представи "ситуация, при която Украйна да е толкова добре въоръжена, че Путин да си помисли, че може да загуби". Поради което е по-добре да се приемат временни граници, да се спаси човешки живот и да се поддържа вярата за по-справедливо бъдеще.
В началото на седмицата Меркел отлетя за Вашингтон и Отава, за да потвърди пред партньорите европейската позиция да не се въоръжава Киев. Американският президент Барак Обама пък проведе телефонен разговор с Путин, в който не му каза нищо ново.
