Безхаберието е традиционен стил на управление за нашите политици. Нещо повече, всеки следващ парламент постига все нови и нови висини в тази насока. Поне от месец назад една от най-обсъжданите здравни теми е, че мандатът на досегашния управител на здравната каса д-р Румяна Тодорова изтича на 12 февруари и е необходимо да се мисли за неин заместник. Българските депутати обаче мразят да мислят и абсолютно безотговорно профукаха времето, в което трябваше да подготвят и да задействат процедурите за избор на новия шеф. Здравният будилник звънна, но тези в Народното събрание се прозяха, натиснаха копчето отгоре, обърнаха се на другата страна и продължиха сладко да спят. А когато се събудиха от зимен сън, всички те, начело със здравния министър д-р Петър Москов и членовете на парламентарната ресорна комисия, се занадпреварваха да ни успокояват, че от безвластието след Тодорова нямало да произлезе драма със забавени плащания. Тя самата можела да подписва необходимите документи до избора на титуляр… Да, ама не! Румяна Тодорова е достатъчно юридически грамотна и "навътре" в материята. И логично прецени, че единствено може да загуби, ако си сложи главата в торбата за чужда (вече) кауза.
Резултатът е – няма управител, няма пари за аптеки, джипита, зъболекари, болници и скъпоструващи лекарства за тежкоболните. Дори се оказа, че няма кой да разпише счетоводните ведомости на чиновниците в касата. Добре че в тази патова ситуация поне надзорният съвет на осигурителния фонд реагира адекватно и след спешно заседание поиска от здравната комисия или мандатът на Тодорова да бъде удължен, или някой от подуправителите на институцията кризисно да поеме ръководството. Председателят на здравната комисия проф. Стоян Тонев бързо се съгласи, че и двата варианта са възможни. Ами, като са възможни, защо не бяха обсъдени преди две седмици? Депутатите се занимаваха залудо с някакви критерии за избора на нов управител, от които не произлезе нищо ново, вместо да придвижат по същество главния казус.
Всъщност, основният проблем е, че забавените плащания в здравната система, последвани от отчаяните вопли на засегнатите, отдавна са се превърнали в обичайна практика. И това е благодарение главно на поредица от неадекватни политически решения, които превръщат касата във все повече държава и все по-малко независим публичен фонд. Само ще споменем одържавяването на 1.5 млрд. лв. здравни вноски от бившия финансов министър Симеон Дянков, което така си и остана безнаказано. При все че точно от там започнаха катастрофалните финансови и организационни проблеми, които днес са ежедневие в институцията.
