Днес се навъряват 142 години от обесването на Апостола на свободата Васил Левски. Годишнината традиционно се отбелязва с поклонение и поднасяне на венци пред Паметника "Левски" в София и с редица прояви на много места в страната.
По време на официалната церемония слово ще произнесе президентът Росен Плевнелиев. Очаква се в церемонията да се включат и премиерът Бойко Борисов, председателят на Народното събрание Цецка Цачева, редица политици и общественици. Военните ритуали ще бъдат изпълнени от Националната гвардейска част и Представителния гвардейски духов оркестър.
В столичния храм "Света София" ще бъде отслужена панихида в памет на йеродякон Игнатий – Васил Левски. След края на богослужението духовниците и миряните ще се включат в шествие до паметника на Апостола.
Панихида в памет на Васил Левски ще бъде отслужена и в църквата "Света Богородица" в родмия му град Карлово. Там бе проведена възпоменателна церемония в сряда вечерта.
По повод годишнината от смъртта на Васил Левски, вицепрезидентът Маргарита Попова ще посети Ловеч. В храма „Успение Богородично“ в града Попова ще присъства на Панихида за Апостола, която ще бъде отслужена от Ловчанския митрополит Гавриил. Пред паметника на Васил Левски в Ловеч Маргарита Попова ще участва в церемонията за отбелязването на 142 години от гибелта на Апостола на свободата.
Васил Иванов Кунчев е истинското му име. В историята обаче е останал като Левски или Васил Левски, защото тичал и скачал като лъв. Дякон Игнатий или Апостолът на свободата са другите начини, с които го наричаме и пишат в учебниците по история за него.
Левски е революционер, идеолог и организатор на българската национална революция. Основател на Вътрешната революционна организация (ВРО) и на Българския революционен централен комитет (БРЦК). Известен е с това, че делото му е свързано с освобождаването на България от османско робство, като приживе сам е заявявал, че няма да доживее, за да види освободена своята родина.
Роден на 18 юли 1837 година в Карлово и обесен на 18 февруари 1873 година в покрайнините на София.
Наричали го и "Джингиби" (Неуловимият), но е заловен от турските заптиета край Къкринското ханче призори на 27 декември 1872 година. В историята продължава да се спекулира дали Дяконът е предаден от българи и по-конкретно поп Кръстю, с когото е имал срещи в Къкринското ханче.
На 22 септември 1872 година един от съратниците му Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация.
Левски получава нареждане от БРЦК и Любен Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния. Той знае за провала при обира в Арабаконак, но не знае, че турската полиция разполага с негова фотография и знае къде може да бъде открит.
На 27 декември 1872 г. Васил Левски е заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). Според различни проучвания предателство спрямо Левски не е имало. До последно турците не знаели кого са заловили и Левски бил откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там станало ясно кой е той. Впоследствие бил отведен в София, където бил предаден на съд.
В София Левски е изкарван на разпит шест пъти. Първият разпит е проведен на 4 януари 1873 година от комисия начело с Али Саиб паша. Пред съдиите Апостолът прехвърля цялата вина за дейността на Вътрешната революционна организация върху себе си и предотвратява задържането на други нейни дейци. По време на разпитите се провеждат много очни ставки на Левски с дейци от организацията, които потвърждават неговата роля в нея.
Останал в историята не само с делата за освобождаване на България от Османско робство, но и с фразата: "Ако спечеля, печеля за цял народ. Ако изгубя, губя само мене си!".
