Новият закон за гарантиране на влоговете премина първата парламентарна бариера. На 19 февруари депутатите приеха в пленарната зала проекта, предложен от правителството. Дебатите по него не бяха продължителни, но Румен Гечев не спести ожесточените си коментари. "Честито! Току-
що създадохте втора централна банка, защото с този закон дадохте възможност на фонда да рефинансира институции с нарушена ликвидност. Това означава, че давате възможност на ръководството му по свое усмотрение да предоставя средства на всяка банка, която е закъсала. И тези пари отново ще са за сметка на данъкоплатците", заяви Гечев. Никой не пожела да спори с него.
Изминалата една година обаче показа, че кредитор от последна инстанция, който може бързо да предостави ефективна ликвидна подкрепа, е крайно необходим за стабилността на държавата. И след като БНБ не може да играе такава роля, освен срещу залог на ДЦК, злато и парични средства, е нормално да бъде намерено друго решение. И решението е това да бъде Фондът за гарантиране на влоговете.
Между другото в проектозакона има доста условия, при чието едновременно изпълнение фондът ще има право да предостави рефинансиране. Това може да стане, ако не са предприети действия по преструктуриране на банката; ако фондът разполага с достатъчно информация относно финансовото състояние на подкрепяната банка и приеме процедури за наблюдение на свързаните с това рискове. Друго условие е разходите за ликвидна подкрепа да не надвишават средствата, необходими за изплащане на гарантираните влогове, в случай че банката изпадне в несъстоятелност. Използването на средствата от фонда за ликвидна подкрепа да не застрашават функциите му по изплащане на гарантираните влогове. Това са само част от изискванията, при чието едновременно изпълнение фондът ще може да оказва ликвидна подкрепа. И ако те бъдат прилагани (стига да останат в този вид след гласуването на проектозакона на второ четене), няма да е толкова лесно ФГВБ да предоставя безразборно ликвидна подкрепа.
Депутатите от левицата отново обърнаха внимание на начините, по които ще се финансира фондът, и поискаха да бъде прието тяхното предложение в рамките на три години търговските банки да внасят в него по 2% от привлечените депозити и сметки. Ще припомним, че при сегашната структура на банковите баланси това би означавало те да правят допълнителни разходи от 1 млрд. лв. годишно. Един такъв разход ще извади банковия сектор на загуба. А всяка загуба означава декапитализация. Това предложение на народните представители от "БСП лява България" не мина, пък от другото – фондът да бъде попълван за сметка на парите от депозита на управление "Банково" в БНБ, те самите могат да се откажат до гласуването на закона на второ четене. Очаква се да има бурни дебати както по структурата на ръководството на фонда, така и по начина, по който ще се формират вноските в него, защото и това е новост за България. Както отбелязаха народните представители от Патриотичния фронт и от Реформаторския блок, за пръв път у нас вноските ще се правят съобразно индивидуалния риск, който е поела всяка една банка. Големият въпрос е: как безпристрастно ще се определя той. Проектозаконът е придвидил механизмът за това да бъде описан в наредба на БНБ, но депутатите още отсега намекнаха, че рискът, а оттам и размерът на вноската ще зависят и от темпа на ръста на влоговете в дадена кредитна институция. Но дебатът по тази тема остана за разглеждане на законопроекта на второ четене.
