"Трябва да се знае, че когато се говори за поемането на нов дълг, става дума за дългосрочно наемане на консултанти. Договорът за посредничество, сключен с четирите банки, по никакъв начин не обвързва държавата нито правно, нито финансово и не предрешава дали ще се тегли заем или не". Това обясни министърът на финансите Владислав Горанов в предаването "Седмицата" по Дарик радио.
"Пропагандната машина на опозицията почти успя да внуши, че в момента се поема дълг. Лошото е, че материята е относително сложна и голяма част, дори от колегите от ГЕРБ, не могат да разберат, че не говорим за поемане на дълг", допълни той. По думите му тук става въпрос за дългосрочно наемане на консултанти. Това е международен договор, който по силата на Конституцията трябва да бъде ратифициран.
Последствие в Законите за държавния бюджет ще се залагат какви да бъдат размерите на емисиите, които ще се пласират в следващите три години.
"Годишният лимит за дълга, така е и по закона за държавния дълг, се определя ежегодно с годишния държавен бюджет. Това, което обяснявах дълго, е, че всъщност нищо не е предрешено. Трябва да сме наясно, че този договор по никакъв начин не обвързва нито правно, нито финансово българската държава и не предрешава дали ще се взима", обясни финансовият министър.
Той поясни, че договорените с посредниците такси, които ще се плащат, са в пъти по-ниски, в сравнение с таксите, които мои предшественици са плащали. Те ще се плащат само ако се вземе и до размера на взетия кредит, допълни той.
По думите му ратификацията на договорите за агентство е необходима и за набирането на ресурс за предстоящото изплащане през май на 6-месечния мостови кредит от края на 2014 г., изтеглен и предоставен на Фонда за гарантиране на влоговете в банките.
"Аз предполагам, че още в сряда ще имаме окончателно гласуване по ратификацията, за да може съвместно с БНБ и банките посредници да се направи т.нар. роуд-шоу", подчерта Горанов и добави, че очаква благоприятни ценови равнища заради състоянието на пазарите.
"Целта на дългосрочното планиране беше да покаже, че българското правителство има стратегия и инструментариум, с които да финансира големите обеми падежиращ в следващите три години дълг и дефицитите, които не са предопределени, но са посочени в тригодишната бюджетна прогноза", обясни Владислав Горанов.
„Обикновено когато говорим за бюджет, досега лековато се пропуска темата за дефицита, който се одобрява с годишния закон за бюджета. Когато се води дебат за бюджета по повод на неговото приемане, думата "дефицит" рядко се споменава от политиците. За тях е по-интересно какви разходи и за какво ще направим“, заяви още финансовият министър във връзка с това, че част от планираните средства от международните емисии ще послужат за попълване недостига в бюджета.
Горанов обясни, че 6 млрд. евро от планирания 8 млрд. евро дълг до 2017 г. ще послужат изцяло за рефинансиране на стари задължения, а останалите 2 млрд. евро – за попълване дупката във финансовия план.
Финансовият министър увери, че спекулациите, че взетото от правителството може да бъде изхарчено с лека ръка, е тежко невярно. "Всеки лев разход на българския бюджет е в рамките на одобреното с годишния закон", увери той.
Горанов обърна внимание и на факта, че предишните финансови министри не са допускали заявки на българските търговски банки да купуват български еврооблигации на външни пазари.
"Това се е правило от съображение да се съхрани ликвидността в българския пазар, за да могат впоследствие да го използват за вътрешни емисии и не са допускали българските инвеститори до тези инструменти. Аз имам намерение да ги допусна", коментира той.
Горанов посочи, че еврооблигациите са много интересен и изключително ликвиден и удобен инструмент, защото някои собственици при определени условия могат да ги използват например като залог пред ЕЦБ.
По време на разговорите той е потърсил най-високото партийно ниво и лидерите на опозиционните партии са изпратили свои представители.
"Участието и подкрепата на едно правителство не може да търси само позитиви и ние не се притесняваме да взимаме непопулярни решения, защото само с популизъм и хубави новини не може да се управлява държавата", смята още финансовият министър.
Горанов призна още, че милиардът за саниране на панелните блокове ще се плаща от бюджета на части от 2016 година. Така хазната ще връща заемът, който Българска банка за развитие ще вземе, за да плати санирането – проект на Министерството на регионалното развитие с министър Лиляна Павлова, обявен в годината, когато има местни избори.
"А трябва ли да чакаме панелките да започнат да падат?", попита Горанов в отговор на въпроса разумно ли е да се харчат пари за саниране при положение, че държавата няма пари и не се прогнозира значителен ръст на икономиката.
Той обясни, че няма проблем с харченето на пари от бюджета за саниране, защото "данъци се събират, за да се харчат".
Според него опозицията критикува проекта за санирането "неловко", защото "вижда, че е добър и ще донесе дивиденти на управляващите".
