Православните християни почитат днес Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни или Поклади. Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение и се отбелязва винаги седем седмици преди Великден, а от утре започват Великите пости.
На този ден църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос.
Традицията изисква всеки да поиска прошка от близки и познати за огорченията и обидите, които волно или неволно им е причинил, както и сам да потърси в себе си сили да прости на тези, които са го наранили.
Затова поздравът на много места в страната за този ден е: "Простено – прости!".
Вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговяват от млечни храни. За трапезата се приготвят баница със сирене, риба, варени яйца, варено жито, бяла халва с ядки.
На трапезата се извършва и обичаят хамкане – на червен конец се привързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки се стреми да хване яйцето или халвата с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.
Друг обичай на празника е паленето на огньове, наричан още Оратници. Традицията повелява високите пламъци да бъдат прескачани, което според народните поверия носи здраве.
По Сирни Заговезни има обичай и хората да се маскират. Маските трябва да прогонят злите духове, които бродят между хората. Карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т.е. настъпването на пролетта и края на зимата.
В храмовете в страната християните се събират за вечерна служба, след която взаимно се опрощават, като всички – духовници и миряни – си искат един от друг прошка и взаимно си прощават всичко сторено с дума, дело или мисъл.
