Скандалът с порочното и скъпоплатено "съвместно съжителство" между Военномедицинска академия и частната клиника "Дерма Прим" извади на показ кирливите ризи на българското здравеопазване. Фактите по въпросния договор неумолимо водят към извода, че Военна болница е загубила над 10 млн. лв. заради "естетическите" напъни на дерматолога проф. Мирослава Кадурина да тъче неуморно на два стана. Разбира се, дали това е така ще установят прокуратурата и евентуално съдът. Много по-голям обаче може да се окаже посттравматичният стрес, който ще претърпи цялата ни здравна система след случая "Дерма Прим".
От "кутията на Пандора", открехната във Военната болница, изскочиха мащабни злоупотреби, нечисти схеми и безотчетност. Но най-фрапантното е, че документите и изказванията на експерти по темата извадиха наяве липсата на елементарен държавен и ведомствен контрол върху работата на едно от най-големите ни лечебни заведения. Което, освен че извършва медицинска дейност за десетки милиони левове годишно и помага на хиляди пациенти, е от ключово значение за националната сигурност. Разигралият се сценарий е противен и абсурден поне в няколко насоки. И покрай сухото като нищо може да изгори и мокрото.
Като начало, за пореден път бе разтърсено из основи и без това дефицитното обществено доверие към нашето здравеопазване. Професор Стоян Тонев подаде оставката си като депутат и председател на парламентарната здравна комисия, но от последвалото парламентарно говорене (и премълчаване) по темата стана ясно като бял ден, че
в тази каша политиците съвсем не са невинни
зрители. Бившият военен министър в правителството на БСП Ангел Найденов се опита да избяга от отговорност с леко комичната констатация, че не е имало безконтролност от страна на Министерството на отбраната по казуса с Военна болница. Според Найденов проф. Тонев е издигнал болницата в ранг на престижно заведение, което е предпочитано от хората и разполага с перфектна апаратура и лекари. Между другото, заключението му е абсолютно точно. Само че на каква цена е станало издигането?
След хубавите думи ексминистърът направи "обратен завой" с твърдението, че това е само едното лице на ВМА. Другото показвало поредица нарушения в провеждането на обществените поръчки, в административния мениджмънт и във финансовото ръководство. Найденов разкри, че за периода от пенсионирането на проф. Тонев до април 2014-а в болницата са направени три проверки. Първата е завършила с одитния доклад за "Дерма Прим", втората е на военния инспекторат, а третата – на ДАНС. Във всичките се говорело за структурна и финансова криза, слабо административно управление, висок корупционен риск, нарушения при сключването на договори и при наемането на служители. Е, след като се е знаело, че Стоян Тонев е бил некомпетентен ръководител, защо не е бил сменен, а вместо това в края на 2013-а самият Найденов го награди за 60-годишнината му с най-високото отличие на военното ведомство?
"Вие успяхте да утвърдите Военномедицинската академия като водещо здравно заведение и създадохте солидна основа за хората, които идват след Вас. Вдигате летвата високо и това изисква и от Министерството на отбраната да полага не по-малко грижи, за да подпомага усилията на ръководството на ВМА в амбицията да запази този статут", каза на въпросната церемония Найденов. Излиза, че Тонев хем "вдигнал високо летвата", хем същевременно създал корупционна среда.
Емил Райнов от БСП пък натърти, че над 100-милионните дългове на болницата са натрупани в периода 2009-2013-а по време на предишното управление на ГЕРБ. След като "червеният" депутат е установил това, вероятно разполага или можеше да се снабди с доказателства, които да извади наяве, докато коалицията му бе на власт. Нито Райнов обаче, нито някой друг от социалистите го е направил. Да не говорим, че партията
отказа да инициира поне "проформа" разследване
срещу бившия финансов министър Симеон Дянков, който с един замах тихомълком одържави 1.5 млрд. лв. от осигуровките ни и така предизвика колапса в здравната каса.
Георги Кадиев се оказа единственият "луд", опитал се да прочете публично части от одитния доклад на военното министерство за ВМА. Всъщност, за да докаже, че документът не хвърля петно върху проф. Тонев, а констатациите са други. Но Кадиев бе отрязан от председателя на парламента Цецка Цачева с мотива, че не говорел по темата…А коя всъщност е темата? И понеже стигнахме до ГЕРБ, те дори не се опитаха да защитят колегата си съпартиец Тонев, а директно го "хвърлиха на кучетата". При все че всеки е невинен до доказване на противното, а и съпартиецът им сам поиска разследване на прокуратурата и Сметната палата.
Много важен акцент в случая постави бившият здравен министър проф. Радослав Гайдарски. Той посочи, че ако злоупотребите във ВМА бъдат доказани, оставката на Стоян Тонев съвсем няма да е достатъчна. "Трябва да се действа по веригата – да се започне от Министерството на отбраната и инспекторите му, които е трябвало да знаят какво става в тази болница. След това отгоре-надолу следва да бъдат наказани доста хора. Защото да източиш 12 млн. лв. от държавната хазна за една-единствена клиника е недопустимо", заяви Гайдарски.
Сегашният военен министър Николай Ненчев
хвърли още сол в раната
От негово изказване се разбра, че е наредил на директора на ВМА проф. Николай Петров да спре дейностите на частните фирми, които източвали болницата. По думите на Ненчев, още през първите дни след встъпването му в длъжност е бил предупреден, че във Военна болница са подписвани неизгодни договори и са възлагани обществени поръчки без конкурс. Министърът потвърди, че се е срещнал с ръководителя на одиторския екип и бил уведомен, че са констатирани много тежки злоупотреби. Става дума основно за компании, които са се грижили за чистотата и са доставяли храна. "Прекратихме договорите с някои от фирмите, които очевидно имаха за цел да източват болницата, тъй като бяха изключително неизгодни. В крайна сметка резултатите не закъсняха и само за няколко месеца дългът на ВМА е намален с близо 27 млн. лв", изтъкна Ненчев.
Тъй като Николай Ненчев каза "А", но забрави да каже "Б", решихме да проверим какво "знае" регистърът на Агенцията по обществените поръчки. Оказва се, че за ВМА и подразделенията й няма нито една публично обявена и завършила процедура за въоръжена охрана. Такъв търг е пуснат през лятото на 2014-а, но според публикуваните документи още не е приключил. За сметка на това за периода 2011-2013-а могат да се открият пет възложени поръчки за доставка, организиране и приготвяне на храна. Те са на обща стойност малко под 24 млн. лв. с ДДС и всичките без изключение са спечелени от "Сейл Комерс" АД. Търговският регистър показва, че представител на тази фирма и член на управителния съвет е Александър Найденов, по-известен като собственик на майонезите "Олинеза". "Сейл Комерс" редовно снабдява с храна и друга столична болница – "Свети Иван Рилски", като последната поръчка там е от средата на 2013 година.
Самият Александър Найденов публично потвърди, че договорите на "Сейл Комерс" са проверявани поне веднъж годишно от инспектори на Министерството на отбраната и досега нарушения не са установявани. Той допълва, че с години ВМА е трупала огромни задължения към дружеството му, които към момента възлизат на около 9 млн. лева. Бизнесменът обаче не преставал да се грижи за изхранването на пациентите и за санитарното обслужване до 1 януари 2015-а, когато договорът му бил прекратен. Александър Найденов заключи, че по-прозрачни и честни процедури от проведените във Военна болница едва ли са сключвани през годините. И човекът чинно си чака парите. Всъщност, не е луд този, който яде баницата, а този, който му я дава. Сега въпросът е да се установи дали пациентите на болницата са яли баница, колко дебела е била тя и дали парчета от нея са влезли в чужди джобове? Любопитното е, че за три от въпросните доставки в регистъра за обществени поръчки е публикувана информация за изпълнението им. На два пъти Тонев и веднъж наследникът му Николай Петров посочват, че храната се е забавяла между 6 и 8 месеца, като са изтъкнати финансови причини. Но дали болницата е нямала пари, или пък "Сейл Комерс", и какво следва от просрочването на контракта, не е упоменато.
За другите болници с дългове проблемите тепърва започват. Казусът с Военномедицинската академия, която се бори да стопи натрупаните задължения от над 100 млн. лв., е много удобен повод за саморазправа и за извиване на ръцете на директори от други закъсали и не толкова закъсали здравни заведения. По заповед на здравния министър д-р Петър Москов регионалните здравни инспекции вече се юрнаха да проверяват за легални и полулегални частни структури, дублиращи се с болничните звена, и за схеми за източване на публични средства. Всеки знае, че в тази графа, в зависимост от гледната точка, могат да попаднат десетки частни клиники. Но ако те си имат перфектни договори, плащат си съвестно наемите и работят по правилата на пазарната конкуренция, какво ще им направят, ще ги закрият ли? И кой ще плаща неустойките? Дефицитът в системата на болничната помощ вече надхвърля половин милиард лева. И виновни за това естествено има. Но да проверяваш днес, а утре да си готов да извадиш докладите, изглежда като предварително планиран "лов на вещици".
Кадурина се обяви за жертва на заговор
"Като професор и доктор по дерматология с международна репутация не мога да приема обвиненията, които се изсипаха върху мен през последната седмица. В огромната си част изнесената информация е невярна и манипулативна. Обвинението, че съществува частна клиника на територията на Клиниката по дерматология към ВМА и че се извършват злоупотреби за милиони, е манипулативно." Това е част от защитната теза на мажоритарната собственичка на "Дерма Прим" проф. Мирослава Кадурина, която тя разви с писмо до медиите. Кадурина смята, че се води кампания за очерняне на дейността на Клиниката по дерматология, която ще рефлектира върху пациентите и върху лекарите от звеното. В резюме тя изтъква, че договорът между "Дерма Прим" и ВМА е перфектен и на територията на болницата имало десетки медицински центрове и групови практики, работещи по този модел.
Дали обаче по този "модел" и останалите частни клиники са прибирали приходите и "великодушно" са оставяли разходите за болницата? Дали един добър здравен мениджър може да допусне клиниката му, оборудвана с най-модерна апаратура, да харчи до 10 пъти повече, отколкото печели, и да приеме едва около 5000 пациенти за седем години? Това е истински провал, при положение че дерматологията е търсена и скъпа специалност. Сигурно е съвпадение, че Клиниката по дерматология на ВМА е закупила биологични продукти за 1.37 млн. лв. точно когато госпожа Кадурина е писала докторската си дисертация на тема "Биологични продукти в лечението на псориазис вулгарис – терапевтични, хистологични и имунохистологични аспекти". Ами закупените за стотици хиляди левове лазери, които не се използват? Даже няма смисъл да споменаваме за бруталния конфликт на интереси, законовите нарушения, доказателствата за скрита приватизация, договорите за наем на помещения и апаратура под пазарните цени.
