Мащабно събитие, афиширано като най-важното за Стария континент след създаването на Общността за въглищата и стоманата. Така бе определено раждането през седмицата на Европейския енергиен съюз. "Проектът ще обедини нашите 28 пазара, ще направи Европа по-малко зависима и ще даде на инвеститорите предвидимостта, от която те толкова се нуждаят, за да създават работни места и да осигуряват растеж. Днес полагаме началото на фундаментален преход към нисковъглеродна и щадяща климата икономика, към Енергиен съюз, който поставя на първо място интересите на гражданите, като им предлага по-достъпно по цена сигурно и устойчиво енергоснабдяване. Заедно с всички други комисари, които работиха в тясно сътрудничество като екип, и с подкрепата на цялата Комисия сега аз съм твърдо решен да действам за осъществяването на Енергийния съюз", заяви комисарят, отговарящ за проекта, Марош Шефчович.
"Нека се захващаме за работа. Днес (бел. ред. – 25 февруари) зададохме курса към свързан, интегриран и сигурен енергиен пазар в Европа. Сега нека действаме това да стане реалност. Нашият път към действителната енергийна сигурност и опазването на климата започва тук, у дома. След десетилетия забавяне ние няма да пропуснем още една възможност за изграждането на енергиен съюз", призова и комисарят, ангажиран с въпросите на климата и енергетиката Мигел Ариас Канете.
От Брюксел обещават мащабна промяна. Водеща ще е т.нар. клауза за солидарност, тоест да се намали зависимостта от единични доставчици, за да може напълно да се разчита на съседните държави. Другото важно намерение е да има по-голяма прозрачност, когато членки на Европейския съюз сключват споразумения за закупуване на електроенергия или газ от страни извън общността, каквато е Русия.
"Комисията ще е част от екипа по междуправителствените споразумения, когато става въпрос за важни енергийни доставки. Знаем, че има важни клаузи, които трябва да се спазват, но Европейската комисия има опит да работи със секретни документи и може да се разработи механизъм за по-голяма прозрачност, като същевременно се спазва търговската тайна", отбеляза Шефчович. Той обеща да се направи и преглед на терминалите за втечнен природен газ на Стария континент, тъй като сега те се използват твърде слабо и не са разпределени добре географски.
Освен всичко друго започва и стриктното прилагане на действащите правила на Третия либерализационен пакет – например за разделяне на енергийния сектор и за независимост на регулаторните органи, като при необходимост ще се предприемат правни действия. Предстои също така преустройство на пазарите на електроенергия, за да бъдат свързани в по-голяма степен, да е по-съществен делът на енергията от възобновяеми източници и за да реагират по-бързо на промените. На дневен ред са и преразглеждането на държавната намеса във вътрешния пазар и постепенното премахване на субсидиите, вредни за околната среда.
Сериозен акцент ще бъде поставен върху енергийната ефективност – тя ще се третира като самостоятелен източник на енергия, така че да може да се конкурира при равни условия с производствените мощности.
На думи всичко звучи много добре, но ще има ли единство, за да се доведе започнатото до успешен край? Унгария вече категорично заяви, че няма да участва в енергийния съюз, защото не иска да отстъпва суверенитета си. Германия, свързана с Русия чрез "Северен поток", също даде индикации, че е против намесата на Брюксел в междуправителствените енергийни споразумения. Освен това помним и печалния пример с Третия либерализационен пакет, който отдавна трябваше да е приет във всички държави членки, но реално не се прилага почти никъде.
На другия полюс е президентът на "Уестингхаус" за Европа, Близкия изток и Африка Ив Браше. Според него Европейският съюз има поне четири причини за оптимизъм относно своето енергийно бъдеще. На първо място, със своите 790 млн. т нефтен еквивалент той и сега произвежда почти половината от потребление си в своите граници. При това 53% от тази енергия идва от нисковъглеродни възобновяеми и ядрени източници, което дава база за енергийната сигурност на Европа.
На второ място, общността има широкообхватна налична мрежа за пренос на енергия. Наистина, тя се нуждае от модернизация, но в никакъв случай не се започва от нулата. Освен това ЕС е база за много от водещите енергийни компании, които са в състояние да се конкурират на регионалните и глобалните пазари, създавайки висока добавена стойност и трайна заетост, а и подпомагайки страните извън съюза да подобрят своята енергийна сигурност. Например заводът на "Уестингхаус" в Швеция вече снабдява с гориво нарастващ брой атомни електроцентрали в Украйна. Или, както казва Браше, "поддържането на международно конкурентна енергийна индустрия е особено важно, ако Европа иска да играе по-важна роля на международната сцена".
Не на последно място по значение – с население от над 500 млн. души, което е над 7% от световното, Евросъюзът е огромен пазар за енергопроизводители и енергийни услуги.
Факти:
– Дванайсет от държавите членки на ЕС – Кипър, Естония, Ирландия, Италия, Литва, Латвия, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Великобритания, не са постигнали минималната за общността цел за взаимосвързаност – най-малко 10 % от електроенергията от инсталираните производствени мощности да са в състояние да "пресичат границите“. Евросъюзът е разгледал 137 електроенергийни проекта, включително 35 за междусистемни електропроводи, чието изпълнение може да намали броя на тези държави членки от 12 на два.
– Наличието на подходящи междусистемни връзки в европейската електроенергийна мрежа може да спести на потребителите до 40 млрд. евро годишно.
– Пет от държавите членки: България, Естония, Финландия, Латвия и Словакия, са зависими от един-единствен външен доставчик за целия си внос на природен газ.
– Необходимо е само до 2020 г. в енергийния сектор на ЕС да бъдат инвестирани над 1 трилион евро.
– Цените на едро на електроенергията в Европа са с 30% по -високи, а на природния газ – със 100% , отколкото в САЩ.
– Европейските предприятия за енергия от възобновяеми източници имат общ годишен оборот от 129 млрд. евро и осигуряват работа на над един милион души. Предизвикателството е да се запази водещата роля на Европа в света по отношение на инвестициите в производството на енергия от възобновяеми източници.
– През периода 1990-2011 г. емисиите на парникови газове в ЕС са намалели с 18 процента.
