Петър Драмов,
УниКредит Булбанк АД
С първите признаци за наближаването на пролетта дойдоха и първите сигнали за по-добро развитие на световната икономика през годината.
Престрелките в Източна Украйна стихнаха. Надеждата, че мирът идва, е все по-осезаема.
Гърците също сякаш се укротиха. Театърът, който разиграваха, май свърши работа. Южните ни съседи обещаха (а те умеят да обещават) да свършат някаква работа. Но германците засега продължават да са скептични, защото знаят, че обещаното не е като завещано.
Количествените улеснения от ЕЦБ за общо 1.1 трлн. евро вече дават своя отпечатък върху поведението на пазарните участници. Цените на всички книжа, емитирани в Европа, се покачиха, натискайки доходността им надолу. Толкова надолу, че германските книжа с падеж до 7 години се търгуваха на отрицателна доходност, т.е. инвеститорът не само няма да получава никаква доходност, но и ще си плаща за удоволствието да притежава такива книжа.
Анализаторите вече са убедени, че Фед ще предприеме по-късно първата стъпка по вдигането на лихвите в най-голямата световна икономика.
Казаното дотук обяснява защо подемът в цените на книжата обхвана целия свят – от Япония до Австралия, Европа и Америка. И българските книжа не останаха встрани от процеса. Еврооблигационната ни емисия с падеж през септември 2024 г. успя да добави 80 цента към стойността си през седмицата и в момента се търгува при 106.05 евро за 100 номинал. В резултат на което носената от нея годишна възвръщаемост се "потопи" през последната седмица от 2.32 до 2.24 процента.
Доходността и на другата ни облигационна емисия, търгувана също на външните пазари, с падеж през юли 2017 г., потъна до 0.67% на годишна база. Седмица по-рано се търгуваше при 0.74% годишна доходност.
Доходността на книжата, емитирани на вътрешния пазар на държавен дълг, продължи тенденцията на понижение, започнала от началото на годината. Излизащите в падеж след десет години емисии, емитирани както в евро, така и в левове вече носят възвръщаемост от 2.35% на годишна база. Тя е по-ниска с 10 базисни точки спрямо предишната седмица, когато сделките с тях се случваха при 2.45% годишна доходност. Облигационните ни емисии с падеж след пет години обаче запазиха самообладание и продължават да се търгуват при 1% годишна доходност. Котировките на облигациите с остатъчен срок до падеж от три години гравитираха около 0.67% на годишна база. Едногодишните и шестмесечните ни съкровищни бонове пък се котират съответно при 0.44 и 0.19% на годишна база.
Допълнителен импулс за понижаване на доходността на българските книжа даде продължаващата тенденция към понижаване на котировките по CDS (Credit Default Swap), които измерват пазарната оценка на вероятността страната ни да спре да обслужва дълговете си.
Междубанковият паричен пазар у нас замря. Всекидневно се договарят депозитни сделки за не повече от 60 млн. лв. – пренебрежимо малка сума, при положение че балансът на банковата ни система е 85 млрд. лв. и банките ни държат по над 12 млрд. лв. по сметки при БНБ. Тези суми стоят при 0% лихва и банките са доволни, защото ако им се наложи да ги предоставят на която и да е първокласна чуждестранна банка, ще им котират минус 0.1%, т.е. те ще трябва да си платят за това.
