Поредната законодателна инициатива, свързана с банките, е внесена за обсъждане в Народното събрание. Тя е породена от събитията през лятото на 2014-а. Става дума за промени в Закона за банковата несъстоятелност. Те са предложени от депутата Мартин Димитров и от група народни представители от Реформаторския блок. В най-общи линии чрез новите текстове част от задълженията на председателя на Фонда за гарантиране на влоговете, свързани с процедурите по несъстоятелност на една банка, се прехвърлят към управителния съвет на фонда. Освен това институцията минава под контрола на парламента. Трябва да се отбележи, че тази подчиненост не е директна – текстовете за изменение на закона я формулират по един завоалиран начин – чрез отчетността.
Промените предвиждат председателят на фонда да се отчита пред управителния съвет за всички свои действия, произтичащи от ангажиментите му по Закона за банковата несъстоятелност. А те са изключително много. На практика фондът и неговият председател са своеобразни надзорници на банковите синдици и трябва да одобряват всяко тяхно решение, включително и по осребряването на активите на фалиралите банки. Вместо на три месеца председателят ще докладва пред УС за действията си всеки месец. Същественото изменение е, че този доклад заедно със стенограмата от дискусиите по него ще бъдат изпращани и в ресорната комисия на Народното събрание – най-вероятно това ще е Комисията по бюджет и финанси. Това пък означава, че ще има и политически дебати по тези доклади. Особено като се има предвид, че на първо време ще става дума за доклади, свързани с Корпоративна банка.
Според променените текстове оценката за инвентаризацията и ликвидационният баланс на фалиралите банки също трябва да бъдат изпращани в Народното събрание до три дни след като синдиците ги представят във Фонда за гарантиране на влоговете. Този ред ще важи и за месечните отчети за дейността на синдиците.
Проектозаконът предвижда и част от ангажиментите на управителя на фонда, свързани с контрола върху банковата несъстоятелност, да бъдат прехвърлени на управителния му съвет. Става дума най-вече за одобряването на бюджета на синдиците на банката, в рамките на който се одобряват и разходите, които те могат да правят. И за финал – измененията предвиждат един от членовете на УС на фонда да се избира от Народното събрание. Така политическият контрол върху действията на целия УС, особено когато става дума за банкова несъстоятелност, ще е пълен.
Работа ли е обаче на депутатите да се занимават с Фонда за гарантиране на влоговете и със синдиците на фалирала банка? По тази логика могат да влязат и в управлението на НЕК, БЕХ и АЕЦ "Козлодуй". Там също става дума за големи пари. И след като наредим всички депутати на подходящи управленски позиции – кой ще депутатства?
