линк към директивата на БГ
http://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/?uri=CELEX:32014L0017
Виж раздел 4 за ГПР-то
Раздел „4. Лихвен проценти други разходи“
1) Словосъчетанието „лихвен процент“ съответства на лихвения процент или лихвените проценти, които се прилагат към сумата на усвоения кредит.
2) Лихвеният процент по кредита се изразява в проценти. Когато лихвеният процент по кредита е променлив и се основава на референтен лихвен процент, кредиторът може да посочи лихвения процент по кредита, като цитира референтен курс и процентната стойност на спреда на кредитора. Кредиторът обаче следва да посочи стойността на референтния лихвен процент, валиден към деня на издаване на ЕСИФ.
Когато лихвеният процент по кредита е променлив, информацията следва да включва: а) допусканията, използвани при изчисляване на ГПР; б) в съответните случаи — максималните и минималните размери на лихвения процент; и в) предупреждение, че възможните промени биха могли да повлияят на реалното равнище на ГПР. За да привлича вниманието на потребителя, предупреждението се изписва с по-едър шрифт и присъства на видно място в основния корпус на ЕСИФ. Заедно с предупреждението се посочва пример за ГПР. Когато има максимален размер на лихвения процент по кредита, примерът се основава на допускането, че лихвеният процент по кредита нараства при първа възможност до най-високите нива, предвидени в договора за кредит. Когато няма максимален размер на лихвения процент по кредита, примерът показва ГПР при най-висок лихвен процент по кредита най-малко през последните 20 години или когато основните данни за изчислението на лихвения процент по кредита са налични за период под 20 години — за най-дългия период, за който са налични данни, въз основа на най-високата стойност на всеки външен референтен лихвен процент, използван за изчисление на лихвения процент по кредита, когато е приложимо, или най-високата стойност на показателя, определен от компетентен орган или от ЕБО, когато кредиторът не използва външен референтен лихвен процент. Това изискване не се прилага по отношение на договорите за кредит, при които лихвеният процент по кредита е фиксиран за конкретен първоначален период от няколко години и може след това да бъде фиксиран за допълнителен период след договаряне между кредитора и потребителя. При договорите за кредит, при които лихвеният процент по кредита е фиксиран за конкретен първоначален период от няколко години и може след това да бъде фиксиран за допълнителен период след договаряне между кредитора и потребителя, информацията включва предупреждение, че ГПР е изчислен на базата на лихвения процент по кредита за първоначалния период. Заедно с предупреждението се представя допълнителен примерен ГПР, изчислен съгласно член 17, параграф 4. Когато кредитът се състои от няколко части (например част от него е с фиксиран лихвен процент, а друга част същевременно е с променлив лихвен процент), информацията се предоставя за всяка част от кредита.
Моят текст от 31 януари 2014 г. – официално приемане от съвета
Финансовите министри на страните от Европейския съюз одобриха във вторник (28 януари) Директивата за ипотечните кредити по време на заседанието на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) в Брюксел, на което участва и министърът на финансите Петър Чобанов.
Директивата е насочена към създаване на единен конкурентен пазар на ипотечни кредити в ЕС и ще се прилага при всички заеми за клиенти, отпуснати с цел закупуване на жилище и за кредити, които са гарантирани с ипотека или друго подобно обезпечение. Главната цел на документа е да гарантира, че пазарите на ипотечни кредити функционират по отговорен начин и потребителите са защитени, като това допринася за финансовата стабилност.
Новата законова уредба включва ясно разписани права за кредитополучателите, така че да бъдат по-добре информирани и да се предпазят от грешни финансови решения, като изберат най-изгодния за тях ипотечен продукт. Потребителите ще разполагат със седемдневен срок, в който да премислят и да решат дали да подпишат договора за ипотека, или да се откажат от него. Текстът въвежда и общоевропейски стандарти за оценка на кредитоспособността на кандидатите за ипотечни заеми.
Банковите институции ще бъдат задължени да информират клиентите си преди подписване на договора за възможните промени в лихвите и за рисковете от нарастване на дължимите погасителни вноски заради поскъпването на съответната валута спрямо националната или спрямо еврото. Съгласно разпоредбите на ипотечната директива потребителите запазват правото да погасят заемите си предсрочно, но размерът на таксата за изплащане на кредита преди изтичането на срока на договора ще бъде определен самостоятелно от държавите членки.
Един от най-спорните моменти по време на дискусиите за регулацията бе правото задълженията на длъжника към банката да се смятат за погасени, ако бъде продаден заложеният имот. В последния вариант на директивата е заложено, че "държавите членки не възпират страните по договор за кредит да постигат изрично споразумение, че връщането или прехвърлянето на кредитора на обезпечението или приходите от неговата продажба ще бъдат достатъчни за връщането на кредита". Тази възможност трябва да бъде договорена с банката кредитор преди подписването на договора. В същото време е посочено, че всяка държава има право да разработи подходящи мерки за подкрепа на потребителите, чийто дълг не е погасен от продажбата на ипотеката.
Документът бе одобрен с гласовете на всички 28 страни членки, като Чехия, Люксембург и Латвия се въздържаха.
Държавите членки на Европейския съюз разполагат с две години, за да транспонират в националното законодателство европейската директива след публикуването й в Официален вестник на Европейския съюз.
Според Чехия обаче определянето на санкциите в случай на фалит на длъжника трябва да се определя по преценка на държавата членка. Страната се противопоставя и на клаузата за задължителна финансова грамотност и обучение – с аргумента, че "директивата не е място за уреждане на подобни въпроси".
Латвия и Люксембург не гласуваха "за" директивата, тъй като според тях съдържанието й е значително разводнено в сравнение с първоначалното предложение на Европейската комисия. В общото изявление на двете държави се посочва, че "липсата на задълбочена хармонизация и взаимно признаване, заедно с голямото пространство за действие на държавите членки, ще доведе до сериозна правна несигурност за заинтересованите страни". Естония е притеснена заради многото изменения спрямо първоначалния вариант на Европейската комисия и се опасява, че в този си вид директивата няма да изпълни основната си цел.
По-стар текст от приемането й от Европарламента – Европарламентът тихомълком прие ипотечната директива
След повече от десет години на преговори Европейският парламент тихомълком прие във вторник (10 декември) Директивата за договорите за ипотечните кредити без промени и изненади. Тя въвежда ясни правила за защита на потребителите, които вземат ипотечен заем. Основната й идея е да се хармонизират ипотечните практики във всички 28 страни членки на Европейския съюз и да се гарантира, че купувачите на жилища знаят какви са разходите и рисковете, свързани със заема. В обхвата на директивата попадат и договорите за ипотеки върху жилищни сгради, офис площи и земя за строеж.
Потребителите ще бъдат по-добре информирани, което означава, че ще могат да избират ипотечния продукт, който най-добре отговаря на техните нужди. Текстът въвежда и определени условия, към които трябва да се придържат кредитните институции, така че да бъдат по-отговорни към клиентите.
Банките ще трябва да предоставят на гражданите и фирмите стандартизиран информационен формуляр (ЕСИФ). Той ще включва и информация за очакваните промени на лихвите, като ще предоставя и възможно най-лошия сценарий.
Банката ще e длъжна да предупреждава клиентите преди подписването на договора, че дължимите погасителни вноски могат да нараснат заради поскъпването на съответната валута спрямо националната или спрямо еврото.
Кредитополучателите ще получат седемдневен срок, в който да решат дали ще подпишат договора за ипотека, или ще се откажат от него. За да е сигурно, че те ще могат да посрещнат задълженията си, текстът въвежда общоевропейски стандарти за оценка на кредитоспособността на кандидатите за ипотеки.
Новата директива трябва да гарантира, че кредиторите и кредитните посредници действат в интерес на потребителя и спазват строги правила за предоставяне на коректна информация при преките си контакти с клиентите. Банковите служители ще трябва да имат необходимите знания и компетенции в своята област на работа, така че да дадат на потребителите адекватни разяснения по условията на кредита в преддоговорната фаза.
Директивата осигурява на потребителите правото да погасят заемите си предсрочно. Въпреки това дали да има такса за предсрочно погасяване изплащане на кредита (т.е. преди изтичането на срока на договора) и какъв да бъде нейният конкретен размер всяка държава решава сама. Предвидените от страните членки условия може да включват и правото на кредитора за справедливо и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, които са пряко свързани с предсрочното погасяване. Обезщетението не следва да надвишава финансовата загуба на кредитора. Възможността за предсрочно погасяване също ще предоставя на кредитополучателите по-голяма гъвкавост.
Новата законова уредба оставя в ръцете на кредиторите отговора на въпроса: дали задълженията към банката се смятат за погасени, ако бъде продаден заложеният имот. Всяка държава обаче има право да разработи подходящи мерки за подкрепа на потребителите, чийто дълг не е погасен от продажбата на ипотеката.
Кредитните посредници, които имат разрешение да оперират в дадена държава членка на ЕС, ще могат да предоставят услуги на територията на единния пазар, след като покрият редица условия.
Цената на кредита за потребителя не се очаква да нарасне вследствие на допълнителни регулаторни разходи за привеждане на директивата в съответствие с практиките на кредиторите.
Директивата съдържа и клауза за финансовата грамотност на гражданите. Според нея държавите членки следва да насърчават мерки, които подпомагат образованието на потребителите във връзка с отговорното кредитиране и управление на дълговете и по-специално във връзка с договорите за ипотечни кредити.
След приемането на документа от Европейския парламент е необходимо той да получи одобрението на Съвета на ЕС. Най-вероятно това ще се случи по време на следващата среща на европейските лидери на 19 и 20 декември. След това предстои документът да бъде публикуван в Официалния вестник на ЕС и правилата ще влязат в сила. Страните членки ще разполагат с две години да въведат правилата в националното законодателство.
