Омбудсманът Константин Пенчев атакува пред Конституционния съд цял списък с норми от Закона за електронните съобщения, с които се урежда задължението на фирмите оператори да събират и съхраняват данни за интернет трафика на клиентите си и да ги предоставят при поискване на органите на реда.
От определението, с което делото бе допуснато до разглеждане в КС, става ясно, че оспорените разпоредби съществуват в закона от 2010 година. Чрез тях всъщност е била пренесена в нашия закон европейска директива, която задължава операторите на съобщения да пазят в рамките на 12 месеца всички трафични данни на клиентите си, за да могат при нужда те да бъдат използвани при разследване на престъпления.
Само че същите тези разпоредби от европейската директива бяха обявени за нищожни от Съда на Европейския съюз в Люксембург през април 2014 година. Тъй като според съда директивата е влязла в остро противоречие с Хартата на основните права на Европейския съюз, защото нарушават правото на неприкосновеност и ненамеса в личния живот и тайната на кореспонденцията.
С други думи, директивата вече я няма, но нашите законови норми, които сме преписали от нея и които съответно също толкова противоречат на общото европейско законодателство, все още действат. И явно на никого не му пука от това освен на омбудсмана, който е сезирал КС за проблема. А далеч по-лесно щеше да бъде, ако депутатите просто си вършеха работата.
