Само пет са окончателните заповеди за обявяване на защитени зони за опазване на природните местообитания, които е издало Министерството на околната среда и водите в началото на този месец. Това се случва след повече от година "почивка", гарантирана от предишното ръководство на министерството. Все още не е ясен резултатът от обществените обсъждания на режима за съхраняване на природните дадености в тези зони, за строителството в тях, за експлоатацията им, които според официалните графици отдавна би трябвало да са приключили.
По информация от ековедомството в момента се обработват документите и становищата за още 22 защитени зони, за които в скоро време ще бъде създаден и съответният нормативен документ. Обсъжданията бяха част от процедурата по обявяване на 234-те защитени зони в цялата страна, които трябваше да влязат в публичния регистър на ековедомството. На този етап в него са отразени едва 124 обекта, въпреки че работата по него е започнала още през далечната 2008 година. Последните регистрирани защитени зони са "Марина дупка", "Божкова дупка", "Варкан", пещерите "Лястовицата" и "Седларката". Общото помежду им е, че за тях не се е чуло да има ожесточени спорове. За разлика от доста други в списъка, които граничат с морето. С други думи, взети са решения за тези, които са минали по ръба на най-лекото съпротивление. Не така стои обаче въпросът с
"изчакващите заповеди"
Обсъжданията и за тях са приключили, но окончателният резултат все още не е известен. Такива например са двете защитени зони в Бургаската община. Едната е „Атанасовско езеро". За някои то представлява басейни с лечебна кал и луга, други си представят белоснежни купчини морска сол, за трети става дума за плитки розови басейни, а за четвърти – за безкрайни ята птици. Но за други това са възможности за бизнес. Опазването на този забележителен обект на нашата природа е
важният приоритет за Бургаската община
и инвеститори, и природозащитници може би са се опитали да стигнат до помирение. Част от него е решението да се развие територията южно от района на " Черноморски солници" като курортно-балнеоложка зона с богата паркова среда, съоръжения за спорт и атракции. Вече е изготвен подробен устройствен план за регулация и застрояване на район с площ девет хектара общинска собственост. Близостта с южната част на Атанасовското езеро позволява в зоната да се развие балнеоложка база, предлагаща терапия с лечебна кал и луга. В изготвения план са оформени седем урегулирани поземлени имота, отредени за " Курортни дейности и обслужване". В тях застрояването ще е с височина до 7.50 метра. Според проекта съществуващата железопътна линия ще се измести на запад, с което ще се открие достъпът до морския бряг. Проектното решение предвижда в бъдеще съществуващата жп линия да се превърне в градска атракционна железница. Тя ще свързва Приморски парк, крайбрежната зона и квартал "Сарафово". Има идея по брега на езерото да се изгради пешеходна алея с наблюдателници за птици и свързана с алейната мрежа на екологично-образователен център и клуб по конен спорт" в парк "Езеро".
Атанасовското езеро е защитена зона от Европейската мрежа "Натура 2000", в която освен цялата площ на самото езеро е включена и голяма площ от обработваеми земи ( около 45% от площта). То се намира на пътя на прелетните птици, известен като Via Pontica. До 240 000 щъркела и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно оттук по време на есенната си миграция. Именно промяната на начина на ползване на обработваемите земи и застрояването им създадоха напрежение между екозащитниците и гражданите в района. Според Зелените част от земите, които биха били отредени за строителство, биха довели до значителни промени в популациите на много от видовете. Втората е
екозащитена зона „Мандра-Пода"
Тя е разположена на юг от центъра на Бургас по продължението на международен път Е 87 в посока Созопол. Тя е с площ от 100.7 хектара. Обявена е за защитена местност още през 1989-а и е първата защитена територия в България, предоставена за стопанисване на неправителствена природозащитна организация – Българското дружество за защита на птиците.Тя е определена от BirdLife International за орнитологично важно място, а през 1997-а на нейна територия е построен Природозащитен център "Пода". През 2003-а е обявена за влажна зона от международно значение съгласно Рамсарската конвенция и е включена в Програма HABITAT на ООН за най-добри практики за опазване на местообитания.
Самата защитена местност, известна като Пода, е отворена за посещения целогодишно. В нея има няколко обособени маршрута, по които могат да се наблюдават пернатите й обитатели, без да бъдат обезпокоявани. Местността е една от най-богатите в орнитологично отношение в Европа – в нея се наблюдават 265 вида птици. Тук е единствената по черноморското крайбрежие смесена колония на лопатарки, ибиси и чапли (нощни, червени, сиви, гривести и малки бели).
Доста големи територии обхващат и защитените територии около морската ни столица Варна. Такава е
долината на река Батова
В нея ще бъдат опазвани природни местообитания на бозайници, земноводни, влечуги, риби и други ценни видове по Закона за биологичното разнообразие. Защитената зона обхваща площ от близо 184 592 дка в землищата на Добрич, Варна и Аксаково. В границите й ще бъде забранена употребата на продукти за растителна защита и на минерални торове в ливади, пасища, мери и горски територии. Ще бъде забранено и движението на моторни превозни средства извън съществуващите пътища, търсене и проучване на подземни богатства. Около тази защитена зона има доста спорове. Според местните хора чрез обявяването й за официален факт се възпрепятства развитието на много бизнес проекти в района. Природозащитниците обаче успяват да устоят на напъните на знайни и незнайни инвеститори и в последно време атакуват всички възможни институции със заплахите, че ако не се вземат мерки и не се спре изсичането на горите в района (което тук е особен проблем), това ще доведе до унищожаване на уникалната екосистема, изключително важна за биоразнообразието на цяла Европа. Подадени са десетки сигнали, че въпреки законовата забрана за влизане на моторни средства в горите мощен рев на офроуд машини тресе цялата долина, а сечта в тях продължава и до днес. Инак според местните власти , а и според екоактивистите перспективата е районът да се оформи като дестинация за екотуризъм, да се ползва в автентичен вид и да се опазва. Така могат да бъдат привлечени туристи, които мислят "зелено". До това становище вече са стигнали и голяма част от самите жители на района, тъй като са прозрели простата истина – че ако това стане, те сами ще имат интерес и ще пазят онова, което им носи доходи. Инак самата природа е подарила достатъчно ресурс за развитие на екотуризма тук. Долината е богата на минерални извори, въздухът е с висока йонизация. Близо до Орешак има две конни бази. Малко по на север са средновековните крепости в село Одърци и село Прилеп, текето в Оброчище. Над 40 селища са локализирани в този район, известен като „оазисът на Добруджа”. Друг е въпросът, че всички тези дадености и история провокирт и друг вид интерес – този на иманярите. Допреди няколко години тук е съществувал скален манастир (до село Църква), който вече е напълно унищожен от техните набези, стана ясно наскоро.
С други думи, сами режем клончета, но не само в гората, а и тези, на които може да избуи историческият туризъм. Другата защитена зона в този регион е край Добрич. Това е
„Крайморска Добруджа"
в която ще бъдат опазвани природни местообитания на ценни животински видове на площ от 66 574 декара. В нея попадат и землища на общините Каварна, Шабла, Балчик и Генерал Тошево. Тук ще бъдат опазвани полуестествени сухи тревни и храстови общества върху варовик – важни местообитания на орхидеи, неблагоустроени пещери, субконтинентални перипанонски храстови съобщества, понтосарматски степи и други. Зоната се обитава от различни видове бозайници, земноводни и влечуги, защитени от Закона за биологичното разнообразие – добруджански хомяк, пъстър пор, лалугер, дългокрил прилеп, ивичест смок и други. И този проект не беше приет еднозначно. Кметът на Каварна Цонко Цонев и колежката му от Шабла проф. Райна Бърдарева направиха възражения срещу проекта още при неговото огласяване. Според Цонев било недомислие да се включват земеделски земи втора и трета категория, както и дерета на територията на двете крайморски общини в зоната. По този начин се ограничавала възможността за строителни дейности и корекции по тях, а именно деретата били основната причина за наводнения.
Дали обаче деретата са единствената причина за това несъгласие, или ограниченията за строителство в защитената местност са тези, които вадят очите на инак напористия каварненски градоначалник, е въпрос с далеч нееднозначен отговор.
Другата голяма защитена зона, която все още се препъва пред легализацията си, е
„Варненско-Белославски комплекс"
разположена в землищата на общините Белослав и Девня. Варненско-Белославският езерен комплекс обхваща две езера – Варненското и Белославското, разположени на запад от Варна и свързани помежду си с изкуствено прокопан канал. Варненското езеро е крайбрежно лиманно езеро с естествен произход. Според екозащитниците мястото е важна зона с международно значение за зимуващите водолюбиви птици. Тук ежегодно се концентрират над 20 000 водолюбиви птици от 64 вида. На територията на комплекса са установени 201 вида птици, 79 от които са включени в Червената книга на България. Варненско-Белославският езерен комплекс е единствената влажна зона между отстоящите на около 200 км едни от други Шабленско и Дуранкулашко езеро на север и Бургаските езера на юг. По тази причина той е от изключителна стойност по време на миграция на много защитени видове.
Проблемите, с които трябва да се справят еколозите, са свързани с това, че езерото се намира до третия по големина град в България, който е голям туристически и промишлен център. В западната част на езерния комплекс са разположени утаителните басейни на Девненския химически комплекс, а в северната част е ТЕЦ "Варна". Голяма част от тежката индустрия в района на Варна е разположена по границите на зоната. Според зелените активисти развитието на промишлеността и урбанизацията са фактори, които са довели до унищожаване на местообитания и до цялостна екологична промяна на влажната зона и продължават да бъдат основен застрашаващ фактор. От друга страна, липсва план за управление на защитената зона, който да регулира устойчивото ползване на ресурсите и да гарантира опазването й, а това определено притеснява природозащитниците. Нека не забравяме, че тази и още няколко зони в черноморските райони няколко пъти "изпадаха" от списъците на защитената зона "Натура 2000" по време на управлението на кабинета "Станишев". По този повод пък страната ни неколкократно получи предупреждение за санкции от Европейската комисия. Още повече че през 2007-а тупкането на топката за тях беше откровено лобистко, за да може "завареното" положение на някои строителни площадки да се окаже "законно". Това доведе до десетки сблъсъци между инвеститори и еколози.
Така или иначе целта на това забавяне бе постигната. Затова не е чудно, че черният списък на фирмите, организациите и личностите, унищожаващи българската природа, се напълниха с имената на неслучайни хора (историите за които са доста напоително разказвани на страниците на в. "БАНКЕРЪ" през годините).
Надяваме се, че днес случаят не е такъв. Но знае ли човек…?!
