На финала на процеса срещу бившия председател на Административния съд – Бургас Атанас Вълков в Софийския апелативен съд (САС), адвокатите на подсъдимите направиха искане, от което се разбра, че имат съмнения, че делото е било опорочено на първа инстанция. Защитата на Вълков, който бе осъден на първа инстанция на три години и половина затвор, поиска от САС справка дали в периода между началото на пледоариите в Софийския градски съд (СГС) и произнасянето на присъдата, съдия Весислава Иванова (председател на състава, разглеждал процеса – б.а.) не е разглеждала и други дела. Адвокатите се позоваха на записаното в електронния регистър на СГС, според което на 31 октомври 2013 г., когато са започнали пледоариите, и на 6 ноември, когато е произнесена присъдата, съдия Иванова е имала и други дела.
Вълков бе признат за виновен за това, че е използвал фалшиви документни и че като длъжностно лице е използвал служебното си положение, за да си набави облага. Вълков бе оправдан по част от обвиненията – че сам е съставил част от множеството включени в обвинението му неистински документи, както и за престъплението пране на пари, като съдебният състав постанови, че повдигнатото обвинение е несъставомерно. В кратко устно пояснение след прочитане на присъдата съдия Иванова отбеляза, че извършеното от Вълков “разклаща основите на правосъдието и престъплението е особено опасно, когато е извършено от съдия, а освен това има упоритост на престъпната дейност”.
За да мотивират искането към САС, адвокатите на Вълков се позоваха на чл. 259 от НПК, според който „след изслушване на съдебните прения и последната дума на подсъдимия членовете от състава на съда не могат преди постановяване на присъдата да разглеждат друго дело”. Нарушаването на принципа, наречен “непрекъснатост на съдебното заседание”, би представлявало съществено процесуално нарушение при разглеждане на делото и би довело до връщане му за ново разглеждане от първата инстанция. НПК предвижда това изискване, като гаранция, че делото ще бъде решено правилно – съдът няма да се занимава с други въпроси, след като изслуша страните, до постановяване на присъдата.
Преди да се произнесат дали ще уважат искането съдиите от САС извършиха собствена проверка в електронния регистър на съда, която потвърди казаното от защитата. За да се изключи възможността да е допусната техническа грешка в електронната система, съдът реши да изиска писмена справка за делата на съдия Иванова за онзи период. На това основание краят на делото срещу Вълков бе отложен за след месец и половина.
Справка на „Съдебни репортажи“ в сайта на СГС показва, че заседанието по делото на 31 октомври, на което са започнали пледоариите, е било насрочено за 12 часа, а заседанието, на което е прочетена присъдата – отново в 12 ч. на 6 ноември. От съда обясниха, че действително на 31 октомври съдия Иванова е участвала в разглеждането на дело (мярка за неотклонение), но то е било насрочено за 9.30 ч. сутринта – тоест преди началото на делото „Вълков“. Бившият съдия е защитаван пред съда от четирима адвокати, а на страната на обвинението се явяват двама прокурори. С други думи, след старта на заседанието в 12 ч. обективно е било невъзможно съдия Иванова да разгледа друго дело, заради продължителността на пледоариите на 6-мата юристи.
От СГС обясниха, че на 6 ноември съдия Иванова е разглеждала единствено процеса срещу бившия шеф на Административния съд. Въпреки това защитниците сочат, че в електронната система на СГС се виждало, че тя е гледала и дело № 10203/2012 г. Това обаче е административният номер именно на делото „Вълков“ и това би следвало да е известно за адвокатите, които се явяват по него, прокурора и въззивните съдии. Първоначално процесът е бил секретен и е внесен с номер С-203/2012 г., а впоследствие съдия Иванова го разсекретява и обозначението за секретност „С“ е заменено с 10. Така е създаден и номерът 10203/2012.
Делото е образувано в СГС на 20 юли 2012 г. и е приключено с присъда на 6 ноември 2013 г. – за малко повече от година. В този период от време са събрани всички доказателства.
Процесът стига до САС през юли 2014 г., като до този момент са проведени общо 9 заседанията. Подсъдимият Вълков държеше да участва по делото, макар на втора инстанция да не е задължен да се явява пред съда, но се оказа междувременно, че здравословното му състояние е влошено. Поради тази причина САС назначи експертиза, която трябваше да покаже какъв е здравният му статус. На 1 декември миналата година заседанието бе отложено, тъй като лекари от ВМА и Александровска болница отказаха да бъдат вещи лица. 19 дни по-късно процесът отново забоксува, тъй като назначената експертиза не беше готова, а на следващото заседание – на 26 януари, вещото лице поиска още време, за да може да извърши допълнителни изследвания, за да бъде категоричен в заключението си.
На 16 февруари адвокатите на Вълков поискаха от съда да спре делото заради влошеното здраве на подсъдимия или да го насрочи за след няколко месеца. САС обаче не уважи искането. Следващото заседание се провали заради внезапно заболяване на един от членовете на състава Емилия Колева и така се стигна до вчерашното разглеждане на делото, в което адвокатите изразиха съмненията, че СГС е допуснал съществено процесуално нарушение. Администрацията на СГС не предотвратява отлагането, тъй като отговаря, че не може в същия ден да даде исканата информация.
От официалната информация на съда се установява, че притесненията на защитниците са неоснователни – съдия Иванова не е гледала друго дело след приключването на пледоариите и оттеглянето на съвещание за постановяване на присъдата. Процесът обаче ще се гледа чак в средата на април поради предстояща операция на подсъдимия. Апелативният съд вдигна временно забраната на Вълков да напуска страната заради спешно оперативно лечение, което ще му бъде извършено в Германия.
Бившият председател на Административния съд – Бургас бе арестуван през пролетта на 2011 г., като от прокуратурата съобщиха, че е опитал да продаде парцел от 12 дка край Несебър за 2,2 млн. евро чрез фалшиви документи, съставяни от него, някои състарявани изкуствено от него чрез обработка със зелен чай. Според обвинението от името на вуйчо си Димо Ненков Вълков поискал имотът да му бъде възстановен по съдебен път. За тази цел той изготвил и фалшиви протоколи за собственост от средата на миналия век, от които да излиза, че земята е на дядо му Иван Габровски. След като съдът възстановил собствеността на имота, Вълков представил и предварителен договор, според който останалите наследници са продали дяловете си на майка му Руска Вълкова. Накрая Вълков стига до продажба на имота, като сключва предварителен договор за продажбата му за 2,2, млн. евро. Купувачите обаче са агенти под прикритие и съдията бе арестуван.
В хода на съдебното следствие пред СГС става ясно, че Вълков е манипулирал системата за случайно разпределение на делата “LawChoice”, а в процеса се събраха доказателства, че съдията си е саморазпределил дело, което сам е изфабрикувал, за да се облагодетелства. Висшият съдебен съвет обаче не се загрижи, макар същият софтуер да се използва в над 90% от съдилищата в страната и няколко проверки преди това установиха, че системата може да се използва, за да бъде избран удобен съдия.
