Дълги листи на чакащите и два- тримесечно "висене" пред кабинетите на специалистите очакват пациентите, след като влезе в сила новата методика за разплащане с болниците. Правителството вече одобри документа, според който лечебниците ще получават до 95 на сто от изработените през 2014-а средства, ако осигуряват спешност, и с 5% по-малко, ако нямат такава.
Въпреки напрежението в средите на болничните управители, лекарите и пациентите от ресорното ведомство никак не бързат на извадят "на светло" конкретна информация как ще се формират въпросните списъци и кои болни ще останат "на повикване". Заместник здравният министър д-р Ваньо Шарков само подметна, че не очаква трусове в системата, тъй като правилата за формиране на листите на чакащите съществували още от 2011 година. Шарков каза, че пациенти в животозастрашаващи състояния или такива, чиито заболявания попадат в групата на социалнозначимите и предизвикват най-висока смъртност, няма да чакат. "От друга страна – уточни той – един болен с херния, която не е заклещена, няма необходимост от спешно лечение, а понякога такива хора сами отлагат своето лечение и казват, че ще се оперират малко по-късно." По думите му, ако даден пациент е в листата на чакащите или лечебното заведение има необходимия ресурс в рамките на съответния месец да го поеме, той ще ползва единствено това, което внася в касата. Но ако иска да мине по-бързо, тогава вече болният трябва да плати допълнително в доброволно здравноосигурително дружество.
Защо ще се доплаща в частните здравни фондове, а не в самите болници, не е много ясно. Всъщност процесът трябваше да се прецизира с въвеждането на спешен, базов и допълнителен пакет на медицинската помощ. Но от тях досега ни вест, ни кост, а листите идват и всички са в недоумение. Според председателя на Асоциацията на университетските болници проф. Валентин Игнатов единственият начин за лечебниците да се вместят в бюджетните лимити е, като отложат неспешните пациенти с по един-два месеца. Колегата му от столичната Първа градска д-р Цветомир Димитров обаче отбеляза, че лечебното му заведение няма да върне никой нуждаещ се от болнична помощ и ще очаква от здравната каса да се плати дейност на 100 процента. Доктор Пламен Данаилов от севлиевската болница "Д-р Стойчо Христов" пък смята, че българинът не е свикнал да чака и иска да получава веднага и на място високоспециализирана медицинска помощ. Затова е трудно да се предвиди какво ще се случи след подготвяната рестрикция. От своя страна експертите на Центъра за защита на правата в здравеопазването посочват, че трябва много внимателно да се разделят заболяванията, "за да не извадим очи, вместо да изпишем вежди". А от пациентската организация допълват, че в други държави в пакета са включени всички заболявания и разделянето е спрямо методите на лечение – осигуровката покрива най-евтиния, а ако някой иска повече, си доплаща.
Бившият социален министър д-р Хасан Адемов е на мнение, че методиката за финансиране на лечебните заведения ще доведе до редица проблеми, като един от тях е формирането на листи на чакащите. Освен това много болници ще заведат дела срещу касата заради неплащане на извършена дейност и ще ги спечелят, тъй като по закон тя е длъжна да покрива всичко. Немалко пациенти вероятно също ще потърсят закрилата на закона и ще подведат под отговорност болниците и държавата, ако здравната система ги третира като натрапници.
