50% от глобите за превишена скорост у нас не се събират. Но ако събираемостта на глобите нарасне до нормалните 80-90%, никога няма да се стига до много от тежките автопрестъпления по улиците. Това е мнението на Владимир Тодоров от Асоциацията на пострадалите при катастрофи.
Практиката показва, че няма цивилизована държава с висока степен на пътна безопасност, в която няма ефективна и действаща санкционна политика за автоджигитите, посочи Тодоров и даде като примери Гърция, където, ако се превиши скоростта, органите на реда спират нарушителя на часа като му налагат глоба до няколко хиляди евро, а регистрационните номера на возилото се свалят и изземват на момента. В Сърбия, когато извършиш нарушение в присъствието на дете до 14 години, глобата е двойна, добави още Владимир Тодоров.
Причината да не се събират глобите в България, според него, е един нормативен акт от 1969 г. – или т. нар. Закон за административните нарушения и наказания(първо изменение юли 1978 г. – последно декември 2014 г.) който, според народните представители, не може да се променя. "Той въвежда безумни процедури, които създават възможност глобите да не се плащат никога. В резултат на това се създава чувство на безнаказаност сред престъпниците", обяснява той.
По мнението на Тодоров надигането на пешеходните пътеки е допринесло за намаляването на броя на блъснатите пешеходци. Положителни промени след няколко случая на блъснати деца и възрастни на пешеходни пътеки има. "В София беше забранено да има надигнати пешеходни пътеки, но променихме тази наредба. В крайна сметка вече се спира повече, но не винаги", добави Владимир Тодоров.
