Гръмки заглавия, спестени факти, манипулации и откровени лъжи. Това избълва една група медии след пресконференцията на LIC33, на която се разбра, че чуждестранните инвеститори са изкупили няколко предприятия начело с БТК от банкера Цветан Василев. Основната линия за формиране на общественото мнение бе цената от 1 евро, гарнирана с внушението, че става дума за тежка загуба за държавата и данъкоплатците, за отмъкнати активи и за незаконни действия. По стара българска традиция официални документи в подкрепа на тези твърдения никой не извади. Но това не попречи мнозина да ги коментират публично, включително и бившият икономически министър Трайчо Трайков, определил LIC33 като "международни финансови приключенци". Абстрахирайки се от удобните нему и на други видни коментатори тези, да погледнем фактите.
Защо сделката е за 1 евро? Най-простият отговор е, защото придобиваните предприятия имат и задължения към кредитори, които новият собственик се ангажира да издължи. Не един и двама типично нашенски "инвеститори" се изпъчиха в социалните мрежи и интернет форумите, че са готови да дадат двойно или тройно повече пари за БТК и останалите предприятия от списъка на LIC33, но, видите ли, никой не им ги предложил. Поради което обявиха продажбата за измама. Всъщност да се продават дружества на символична цена е обичайна търговска практика, тъй като освен техните активи се придобиват и техните пасиви. А в конкретния случай става дума за дългове от около 900 млн. евро.
Съвсем друг, разбира се, е въпросът как и откъде LIC33 ще намери въпросните пари. Но и за това ще стане реч. Преди това да си отговорим:
какви точно активи е загубила КТБ при тази сделка?
Защото това е мащабната теза на противниците на сделката в публичното пространство. Те се опитват да наложат мнението, че БТК, "Дунарит", "Авионамс", НУРТС, "Фърст Диджитъл" и пийпълметричната агенция ГАРБ са придобити със заеми от банката и на тези фирми държавата е разчитала, за да покрие поне част от изплатените 3.6 млрд. лв. за гарантираните влогове. Но тази теза е, меко казано, несъстоятелна. По простата причина, че е без значение кой е собственик на споменатите компании, стига те да погасяват редовно кредитите си. Дали това е Цветан Василев, Пиер Луврие или дори държавата, дължимото си е дължимо. И ако има нещо, което КТБ трябва да получи, то тя ще си го получи. В противен случай може да влезе във владение на обезпечението по кредита (акции, имоти или др.).
Действията на някои политици и близките до тях медии от последните дни показват, че целта им не е КТБ да си получи парите, а да се овладее собствеността върху БТК и другите предприятия. За да може след това активите да бъдат разпродадени на безценица, но на правилните хора. А че тези постъпления няма да покрият задълженията към банката, никой не го е еня.
Точно тук идва отговорът и на истерично задавания въпрос: защо правителството не реагира остро, а само заяви, че ще изисква инвеститорът да докаже произхода на капиталите си? Въпреки че смехотворната формулировка за доказване на произхода на парите на купувача не бе никак на място. Ами върнали му на Луврие 1 евро от покупката на сандвича и го дал на Василев за БТК… По-важното е LIC33 да погаси задължения за 900 млн. евро на изброените по-горе дружества, за да продължат да работят.
Естествено, най-важният и съществен въпрос е
какво точно дължи Българската телекомуникационна компания
на Корпоративна търговска банка, че претенциите към телекома са толкова големи? Навсякъде се говори как държавата едва ли не трябва да придобие компанията, да я продаде и да даде парите на Фонда за гарантиране на влоговете. Само че поради ред обстоятелства това е напълно невъзможно. Един от квесторите на КТБ – Станислав Лютов, ясно заяви преди дни, че БТК няма нито един лев дълг към банката. А кой, ако не Лютов, в момента знае какви кредити и от кого има да се погасяват. В конкретния случай обаче има една уловка. Самият мобилен оператор наистина не дължи нищо на КТБ, но това не важи за някои от неговите собственици по веригата.
Пряк притежател на БТК е българската фирма "Вива телеком България". Неин пряк собственик пък е регистрираното в Люксембург InterV Investment. То от своя страна е в ръцете на V2 Investment, също от Люксембург, което пък е изцяло притежание на V Telecom Investment S.C.A – отново акционерно дружество от Великото херцогство. Точно в последното е и реалното разпределение на акциите, като 43.3% от капитала преди сделката с LIC33 държеше Цветан Василев. Инвестиционното звено на руската ВТБ банк – VTB Capital, има 33.3%, а бившите кредитори на БТК (Deutsche Bank, UBS, UniCredit, Royal Bank of Scotland, Raiffeisen Zentralbank и др.), представлявани от Майкъл Тененбаум – 23.43 на сто.
На 6 ноември 2013-а VTB Capital и КТБ са предоставили на InterV Investment мостови заем от 150 млн. евро. Като обезпечение е направен залог на всичките 269 013 452 обикновени, поименни акции на "Вива телеком България". Падежът на кредита е на 22 май тази година. И ако парите не бъдат намерени или заемът не бъде разсрочен (което със сигурност няма да се случи), финансовите институции ще пристъпят към изискуемост на обезпеченията. Това, според наличните в Агенцията по вписванията документи, е единственият начин временните синдици на КТБ да предявят претенция към БТК или по-скоро към нейния собственик. А наравно с нея ще стои и VTB Capital. Но засега LIC33, в лицето на Пиер Луврие, обещава да плати този мостови кредит, с което апетитите на кредитора КТБ ще бъдат напълно задоволени, щом той си получи парите.
Освен това може да се окаже, че и самата БТК е на опашката заедно с Фонда за гарантиране на влоговете да прибере някой лев от затворената банка, тъй като дружеството официално има около 71 млн. евро на депозит в нея. Те са блокирани след принудителното й затваряне на 20 юни 2014-а.
Малко по-сложен е
казусът на VTB Capital
който е хем кредитор, хем акционер. Ако иска да запази дела си, той ще трябва да се откаже от своя дял от вземането си по кредита от 150 млн. евро, отпуснат съвместно с Корпоративна банка, който трябва да бъде погасен през май. Само по този начин акциите му във V Telecom Investment S.C.A ще бъдат признати за платени. В противен случай новият инвеститор ще стане мажоритарен собственик на V Telecom Investment S.C.A, а от там по веригата и на БТК. При това положение, ако VTB тръгне да продава дела си в телекома, едва ли ще вземе нещо, след като за много повече акции е платено само едно евро.
Има и друго – на 22 ноември 2013 г. Българската телекомуникационна компания е емитирала
облигации за 400 млн. евро
с лихва 6.625% и падеж 2018-а. Първоначалните купувачи на емисията са "Креди Сюис", "Барклийс", "Дойче Банк" и "Сосиете Женерал", а агент по обезпеченията и заложен кредитор е "Ю.Ес. Банк Тръстийс Лимитид" (U.S. Bank Trustees Limited), регистрирана в Лондон. Като обезпечение е направен залог на самото търговско предприятие. И тази тънка подробност на практика преобръща наопаки всички изписани и изприказвани теории за "златната кокошка" БТК. Защото дори и хипотетично да допуснем, че държавата по някакъв начин влезе във владение на телекомуникационната компания, тя няма да получи нищо друго освен въпросния кредит от 400 млн. евро. Или казано иначе, даже и да тръгне да продава, едва ли ще се намери някой, който да й плати повече от 1 евро при наличието на такива големи задължения. Да не говорим, че дружеството има и оперативни кредити за няколко десетки милиони евро. Те също трябва да се покриват.
Дали тогава не е по-добре
държавата въобще да не се напъва
да "си взима БТК", още повече че през 2013-а тя сдаде без бой "златната" си акция, която й даваше право на глас за съдбата на телекома? Може би това е още една причина позицията на правителството за новопоявилия се инвеститор да е толкова премерена. Все пак LIC33 обещава да погаси и задължението от 400 млн. евро по облигациите, което впрочем формира почти половината от заявените за плащане 900 млн. евро. А що се отнася до произхода на парите, Луврие каза, че ще ги търси на международните пазари. Тоест ще вземе нов кредит, за да рефинансира стария. Може обаче да сме сигурни, че няма току-така да се появят руски куфарчета с банкноти. И щом се мине през европейските публични пазари, нито Бойко Борисов, нито който и да е ще има основание да недоволства и да спира сделката. Хубави – лоши, морални или не, това са финансови операции, които не всеки може да направи, а след като не може, няма смисъл и да коментира.
На фона на тази картинка
опитите да се втълпи, че банкерът Цветан Василев е отмъкнал
активите на КТБ под носа на държавата, са напълно несъстоятелни. Всички активи са налице и ако има нещо, което трябва да бъде върнато в затворената банка, институциите имат всички права да го изискат. Опъне ли им се някой, Законът за банковата несъстоятелност позволява на синдиците да поискат от съда разваляне на сделката. Само че тогава влизаме в хипотезата, при която държавата ще трябва да поеме и дълговете на телекома.
И накрая – какво се случва със самия Цветан Василев? Чуха се мнения, че не можело човек, на когото са му повдигнати обвинения за източване на пари, да продава фирмите си. Да не забравяме обаче, че дори и у нас до произнасяне на осъдителна присъда всеки е невинен и респективно свободен да се разпорежда с имуществото си, както намери за добре.
За Василев Пиер Луврие отбеляза, че не се интересува от личните му проблеми и не е поемал никакъв ангажимент да ги решава. Но даже и да е вярна прокарваната от някои теза, че зад LIC33 в действителност стоял самият Цветан Василев, това пак е без значение за фактическото положение, тъй като е важно дали дълговете ще бъдат погасени, а не кой точно ще ги погаси.
Одобряването на сделката?
подз. И защо Петко Николов не е сред проверяващите
Една от темите, с които се спекулира най-силно в публичното пространство, е, че регулаторните органи не са уведомени за сделката на LIC33. Дори самата Комисия за защита на конкуренцията съобщи, че при нея няма постъпили документи за подобни покупко-продажби. Ръководителят на въпросния регулатор – Петко Николов, обаче незнайно защо премълчава, че въобще не е необходимо да бъде уведомяван. Преди по-малко от два месеца ръководената от него КЗК официално заяви, че няма правомощия да извършва проверка за продажбата на същите тези 43% от БТК, които сега бяха придобити от LIC33.
В средата на януари КЗК беше сезирана за евентуалната смяна в собствеността на Българската телекомуникационна компания. Производството бе образувано по сигнал на изпълнителния директор на "Технологичен център – Институт по микроелектроника" (ТЦ-ИМЕ) Теодора Танева. В него се изказваше предположение за осъществена концентрация чрез придобиване на контрол върху БТК от страна на SHCO 79 S.a.r.l, Люксембург, без издадено надлежно разрешение по реда на Закона за защита на конкуренцията. На 20 февруари обаче антимонополистите съобщиха, че препращат казуса към Европейската комисия. Причината – големите приходи на БТК (над 415 млн. евро), покриващи праговете на чл. 1, ал. 2 от Регламент № 139/2004 г. относно контрола върху концентрациите между предприятия.
Така че при всички положения и сегашният казус ще бъде препратен към Брюксел.
