Всички дела за престъпления от общ характер на магистрати ли са подсъдни на Софийския градски съд (СГС) или само тези за деяния, извършени във връзка с функционалния им имунитет. Този въпрос е задал главният прокурор Сотир Цацаров на Върховния касационен съд, пише днес "Правен свят". По питането му вече е образувано тълкувателно дело на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС, а за докладчик е била определена съдия Мина Топузова. Върховните съдии са заседавали по него през февруари и ще го обсъждат отново през май.
Главният прокурор е поставил въпроса, тъй като се e натъкнал на противоречива практика след четвъртата поправка на Конституцията през 2007 г. Тогава отпадна наказателната неприкосновеност на магистратите – тази срещу задържане и срещу наказателно преследване, а имунитетът им беше сведен до функционален. Така наказателната и гражданската им неотговорност беше ограничена само до служебните им действия, чрез които осъществяват основните си функции.
"Ограниченията на имунитета на магистратите и различията с конституционно регламентирания имунитет на народните представители, предпоставиха различното тълкуване и приложение на процесуалната норма на чл. 35, ал. 3 Наказателно-процесуалния кодекс", пише Цацаров до ВКС. Текстът от НПК, който се тълкува и прилага различно от съдилищата, гласи: "На Софийския градски съд като първа инстанция са подсъдни делата за престъпления от общ характер, извършени от лица с имунитет или от членове на Министерския съвет."
След свеждането на имунитета на магистратите до функционален голяма част от съставите на ВКС, както и самият СГС, продължават да приемат, че всички дела за престъпления от общ характер, извършени от магистрати, са подсъдни единствено и само на Софийския градски съд.
"В подкрепа на тази теза се излагат аргументи, че достатъчно за определяне на подсъдността по чл. 35, ал. 3 НПК е, че с оглед изпълняваната служба на съдиите, прокурорите и следователите е признат конституционен имунитет в същинския му смисъл на наказателна неотговорност, поради което те се включват в категорията на "лицата с имунитет". Без значение е, че конституционно признатата наказателна неотговорност на магистратите по чл. 132 КРБ е сведена единствено до случаите, свързани с изпълнение на служебните им действия и при постановяване на актовете им, и то доколкото по този повод не са извършили престъпление от общ характер. Въпросът – дали те са сторили това, с оглед повдигнатото им обвинение подлежи на разрешаване в един съдебен процес, чиято подсъдност няма причини да се отклонява от правилото на чл. 35, ал. 3 НПК, възлагащо компетентност на Софийски градски съд. Обратното становище би означавало за всеки конкретен случай съдията – докладчик да преценява естеството на обвиненията и относимостта им към разпоредбата на чл. 132 КРБ, което би довело до сериозни различия при определяне на компетентния съд, съобразно правилата на родовата и местна подсъдност, а също и до неоправдано забавяне на производството, с оглед възможни отводи, поради служебното качество на подсъдимите. Всичко това оправдава разума на даденото в чл. 35, ал. 3 НПК разрешение – делата срещу магистрати, които се ползват с конституционен имунитет, да бъдат разглеждани на първа инстанция от Софийски градски съд, което по своята същност си е процесуална гаранция за защита, съобразена с изпълняваната дейност, осигуряваща еднакво и безпристрастно третиране на подобни случаи в разумен срок, в съответствие с изискванията за справедливост на процеса", обяснява главният прокурор в мотивите си към искането за тълкувателно решение.
Цацаров обаче сочи, че има и състави на ВКС и съдилища в страната, които поддържат становището, че при извършено от магистрат престъпление от общ характер, което не е свързано с функционалния му имунитет, не трябва да се прилага чл. 35, ал. 3 НПК, а да се следват общите правила за местна и родова подсъдност. В искането си главният прокурор излага и аргументите в подкрепа на тази теза: "Специалната подсъдност по чл. 35, ал.З НПК се отнася само за случаите, когато престъпление от общ характер е извършено от лица с пълен имунитет, от лица с функционален имунитет за деяния при осъществяване на съдебната власт – съдии, прокурори и следователи (по аргумент от чл. 132 КРБ), както и от членове на Министерския съвет. Приема се, че чл.132 от Конституцията предвижда наказателна неотговорност на съдии, прокурори и следователи само за действия при и по повод изпълнение на функцията им. За деяния, извършени извън кръга на професионалните им правомощия, те не са закриляни от функционалния си имунитет".
Като аргумент в полза на това становище се цитира и уредбата на отстраняването от длъжност на магистратите в Закона за съдебната власт. Въпрос, по който напоследък се водят разгорещени спорове във Висшия съдебен съвет.
"В устройствения Закон за съдебната власт е разписана различна процедура – в случаите по чл.132 от КРБ, когато магистрат е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство (чл. 230 ЗСВ), докато в останалите случаи решението за отстраняване от длъжност не е задължително, а факултативно – ако е направено такова искане и след преценка на колективния орган (чл. 230, ал.2 ЗСВ)", пише Цацаров. И обяснява, че така се обосновава извод, че след като имунитетът е функция на длъжността, то на СГС ще са подсъдни делата на магистрати, извършили деяния във връзка с осъществяване на съдебната власт, а другите деяния, извършени от тях, се разглеждат по общия ред.
В искането на главния прокурор не се сочи на коя теза е привърженик самият той. Цацаров настоява обаче Наказателната колегия на ВКС да сложи край на противоречията в съдебната практика. "Те създават предпоставки за разнородна и противоречива практика и на прокуратурите в страната при определяне на местно и функционално компетентната прокуратура, която следва да осъществи ръководство и надзор върху досъдебното производство по такива дела, а и относно компетентния разследващ орган. Това противоречие рефлектира върху законосъобразното провеждане на наказателното производство в досъдебната и съдебната му фаза, тъй като нарушението на правилата на родовата, респективно – на специалната функционална компетентност аргументира винаги съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на постановения съдебен акт", мотивира се главният прокурор.
