Близо 90% твърдят, че са чували за програмата за саниране на панелни блокове. Хората са наясно с обичайните рискове на такива проекти, но като цяло са положително настроени, а партийните различия не се отразяват в толкова голяма степен на нагласите. Не е докрай изяснен обаче въпросът за чия сметка са разходите по санирането, а това, че не всички ще могат да се възползват сега, е потенциален проблем за обществото. Това показват данните от социологическо изследване на "Галъп интернешънъл" в периода между 27 февруари и 5 март.
Близо 80% от анкетираните се съгласяват с твърдението, че санирането е добър начин за обновяване на панелните блокове, под една десета са на обратното мнение, а останалите се колебаят. Делът на одобряващите закономерно изглежда по-висок сред онези, които могат да се възползват от саниране.
Същевременно две трети споделят становището, че санирането само частично решава проблемите на блоковете. Любопитното е, че делът на съгласните с това твърдение изглежда по-висок сред онези, които имат възможност да се възползват пряко, коментират социолозите. Според тях очевидно заедно с по-високата запознатост сред пряко подлежащите на саниране идва и по-високо одобрение, а и по-голяма информираност за детайлите и недостатъците.
Автоматично анкетираните се съгласяват с твърдението, че санирането ще създаде възможности за корупция – 65%, 12% – не споделят това мнение, а останалите се затрудняват да отговорят. Съгласието с това твърдение изглежда преобладаващо дори и при привържениците на ГЕРБ.
Други 60% пък смятат, че програмата за саниране не е добра, защото само определени хора ще могат да се възползват. 18% са на противоположното становище и сред тях личат най-вече привържениците на ГЕРБ, макар и те в по-голямата си част да намират проблем.
Близо половината от всички запитани споделят позицията, че програмата за саниране всъщност има за цел да събере гласове за управляващите на предстоящите избори. При разбивката по партийни симпатии логично личи, че това се споделя основно от привържениците на БСП (над две трети от тях), ДПС (близо две трети от тях). Както може и да се очаква, за такъв тип по-ярки твърдения партийните симпатии се оказват по-значим фактор.
Основното послание, върху което правителството акцентира при популяризирането на националната програма за саниране, е, че тя е напълно безплатна за собствениците на жилища. Въпреки този акцент общественото мнение по този въпрос е разколебано. Близо една трета са съгласни, пак толкова обаче са и на обратното мнение, а близо 40% не знаят. Честите критики в публичното пространство, че в действителност парите за саниране излизат от джоба на данъкоплатеца, събират над 60% подкрепа сред интервюираните. Само 14% са на обратното мнение, а една четвърт не знаят. Дори и повечето привърженици на ГЕРБ споделят това твърдение.
По въпроса за чия сметка е санирането са възможни различни интерпретации. Но, общо взето, се вижда, че посланието за безплатна програма още не е намерило безспорно място в общественото съзнание. В същото време насажданите страхове по отношение на санирането не работят сред широки кръгове и за момента биват игнорирани – например тествани бяха и крайни твърдения, като например слуха, че санирането е опасност човек да загуби жилището си. Под една пета от всички запитани са съгласни с това, докато близо половината са на обратното мнение.
