Стена по източното си крайбрежие на Япония, дълга цели 400 километра, ще предпазва държавата от опустошителни цунамита. Съоръжението все още е на етап планиране, но е изчислено, че ще струва на японското правителство 820 млрд. йени (6.8 млрд. долара). Намеренията са стената да е изградена от бетон, като на места ще достига 12.5 метра или повече от четириетажна сграда.
Идеята за построяването на предпазната стена идва едва четири години след унищожителното земетресение от 9-та степен и последвалото го цунами. В следствие на предизвиканите от труса вълни загинаха над 18 хил. души, а 400 хил. бяха разрушените къщи. Най-опасното последствие от вълната бе повредата при АЕЦ "Фукушима". В резултат на радиоактивното заразяване в областта над 120 хил. души още не могат да се завърнат в домовете си.
Идеята за построяване на защитната стена обаче, среща и своите противници. Според природозащитници, съоръжението би било пагубно за морската флора и фауна около брега.
Против стената се обявяват и някои от местните жители, като според тях видът на огромен 12.5-метров вълнолом ще разваля пейзажа, защото ще прилича на огромна затворническа стена. Местните изтъкват още, че високите вълноломи ще унищожат видове и ще попречат на риболова, от който се изхранват много жители на региона.
Според експертите проблемът е доста по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Той се заключава в това, че вълноломите могат да намалят някои щети, но не и да ги изключат напълно. Освен това населението грешно ще се чувства защитено. Специалистите изтъкват, че голяма част от загиналите или безследно изчезналите 18.5 хил. души по време на бедствието през 2011 година, не са се вслушали в предупрежденията.
Експертите добавят, че по брега на град Ивануми, разположен южно от Сендай, още тогава е имало 7.2-метрови вълноломи за предотвратяване на ерозията на брега, но вълните са потопили половината от неговия площад. Те признават, че потокът вода е бил забавен, но вълната така или иначе връхлетяла 5 крайбрежни километра и отнесла повечето къщи от гъстонаселените райони около плажа. Градските власти ремонтирали счупените дамби, но не планират да ги правят по-високи. В замяна на това по бреговете жителите садят смесени гори на високи насипи пръст и чакъл, формирайки "зелена стена".
"Не се нуждаем от високи бетонни съоръжения. Това, което наистина трябва да направим, е да разработим действаща и оперативна система за евакуация, а също да пренесем голяма част от домовете и офисите върху възвишенията", казва кметът на град Ивануми, Цунаеки Йогучи.
Друг пример е град Камаиши, където повече от хиляда души са загинали при цунамито, но много ученици успели да се укрият в безопасни зони. Причината била, проведеното им специално обучение от професора по гражданско строителство Тошитака Катада.
"Технологиите могат да помогнат при стихийни бедствия", коментира Маргарета Валстрьом, ръководител на управлението на ООН по намаляване на рискове при стихийни бедствия. Натрупаният опит обаче показва, че технологиите могат да направят хората по-уязвими, защото те престават да се доверяват на своите инстинкти, допълва още тя.
"Япония не е единствената рискова страна", добавя Маартент ван Аалст, директор на климатичния център на Червения кръст и Червения полумесец. Тя допълва още, че нейната родна страна Холандия през цялата си история се бори с морските стихии и ако хората измамно се смятат в безопасност, те просто няма да знаят как да се държат в случай на катастрофа.
Повечето експерти смятат, че доста по-полезен проект е "Великата горска стена" (Great Forest Wall). Дърветата, засадени в крайбрежни райони, не гарантират пълно предотвратяване на потоп. Но те могат да забавят и отслабят вълната цунами, а когато водата започне да отстъпва, няма да позволят на сгради и боклуци да отплуват в открито море. Освен това, подобни проекти позволяват на дъждовната вода да се стича обратно в морето, което пък е от голямо значение за морската екология.
