Днес е Велики петък или наричан още Разпети петък – денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството. Това е най-тъжният и най-тежкият ден за Божия син – той е погребан в каменен саркофаг. Той бил поставен в пещера, а входът й – залостен с голяма скала. Пред пещерата оставили стража.
Именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг – църквата повелява нито да се яде, нито да се пие (дори вода). Днес никой не трябва да подхваща каквато и да е работа. Това е време за душевно пречистване. Християните се обръщат към себе си, за да се покаят и пречистят помислите и душата си.
Ето, какво разказват християнските писания за Разпети петък:
След дългите часове на бичуване и унижения, които Исус трябвало да изтърпи пред еврейската тълпа, Пилат казал: "Давам ви Исус. Вие можете да правите с Него каквото искате". След тези думи страданията на Спасителя продължили към своята кулминация. Фарисеите и еврейските първенци ликували. За да се подиграят с "Царя на Юдея", римските войници короновали Исус с трънен венец и го наметнали с червена дрипа, вместо плащеница. Стоварили тежкия кръст върху раменете му и го повели по Пътя на страданието (лат. Via Dolorosa). С крясъци и хули тълпата тръгнала след римските войници.
На хълма Голгота край Йерусалим, когато Христос бил разпнат, над земята внезапно се спуснал мрак. Според библейския текст, макар че бил още светъл и горещ ден, станало толкова тъмно, че хората едва се виждали един друг. Настъпили смут и страх.
Мъките на Изкупителя, прикован към кръста, продължили с часове. Последното, което казал Исус, било: "Господи, прости им. Те не знаят какво правят. Предавам духа си в твоите ръце". Като произнесъл тези думи, той издъхнал. Тогава, според библейското предание, земята се разтресла, и тежката завеса в Йерусалимския храм се разкъсала на две. Присъстващите се разбягали. Много от тях съжалили, че искали смъртта му и повярвали, че на кръста наистина е бил Син Божий.
Как Разпети петък се отбелязва в православната църква?
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.
Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Пред олтара в църквата се изнася кръста, а пред него върху масата се постила плащеницата. Вярващите целуват последователно Христовото тяло, извезано на плащаницата, Евангелието и кръста и полагат цветята. След това богомолците минават под нея, целуват кръста в израз на скръбта и разкаянието си. По този начин се изразява преклонението, смирението и скръбта пред гроба Господен, но също и благодарност, че Христос е изкупил и греха на човечеството. Вярващите отново се покланят пред издигнатия кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуват.
На вечерното богослужение плащеницата се изнася от олтара за така нареченото опело Христово. С нея после се обикаля около храма, за да се покаже символиката на погребението. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта му. Плащеницата се изнася по следния начин: певецът застава пред северната врата на светия олтар и започва бавно да пее първата стихира. След него върви свещеникът и други църковни служители, които носят светия плат.
Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие.
Как Разпети петък се отбелязва в католическата църква?
На Разпети петък папата изпълнява два обредни ритуала – литургията за Страстите Христови и символичното извървяване на Кръстния път. Литургията на Разпети петък възниква в ранното християнство и е за първи път описана през 6-и век от папа Григорий Първи като "Цариградски обред".
Според традициите на Римокатолическата църква папата отслужва литургията за Страстите Христови в 15 часа местно време в базиликата "Свети Петър" във Ватикана. Канонът допуска и по-късно начало на обреда. Възможно е при условие, че е спазено изискването църковният ритуал да се състои в следобедните часове, към които се отнася последното издихание на Исус Христос.
Литургията започва с процесия и простиране по лице на участниците в нея пред Свети-Петровия олтар, докато присъстващите в базиликата се изисква само да коленичат в безмълвна молитва. Следват трите главни етапа на обреда – литургия на словото, поклонение пред Светия кръст и причастие. Църковните канони повеляват след това папата да се оттегли в мълчание, без да даде благословия.
Късно вечерта папата се заема с втория обред за днешния ден – символичното извървяване на Кръстния път. Неговите четиринадесет етапа са разположени около Колизеума в Рим. В края на обреда папата произнася слово и отправя апостолическа благословия.
