Въпреки европейското финансиране и програмите за насърчаване на заетостта, Северозападният регион на България остана най-слабо развитият в целия Европейски съюз. Това показва докладът за изпълнението на регионалните планове за развитие на трите най-изостанали региона в страната – Северен централен, Северозападен и Североизточен в периода 2007 – 2013 година. Документът беше разгледан и приет по време на днешното заседание на правителството.
Анализът показва, че през последните седем години регионът изостава по всички основни показатели спрямо останалите региони и остава най-бедният целия Европейски съюз. Запазва се и негативната тенденция за създаване на най-нисък брутен вътрешен продукт, ниска раждаемост и заетост и увеличаваща се безработица. Освен това и все повече възрастни хора на възраст между 15-64 години остават без работа, като през периода 2007-2013 година броят им е нараснал със 7 на сто. Заради тази и много други причини все повече хора избират да живеят в големите градове.
Регионът е и на последно място по размер на усвоени европейски средства – 7.4% от седемте оперативни програми и Програмата за развитие на селските региони.
За сметка на това в Северния централен район се наблюдава тенденция на растеж, но с много бавни темпове. Регионът продължава да е на предпоследното място по развитие в страната. Не се наблюдава осезаем ръст на индустриалното производство, липсват и инвестициите в научноизследователска и развойна дейност.
Очаквано расте и безработицата. Към края на програмния период обаче се наблюдава увеличаване на икономическата активност на населението. Все пак това не е достатъчно за оттласкване на региона от дъното. Докладът показва, че са постигнати явни резултати, но ефектите от тях върху развитието на района са ограничени.
През последната една година в Североизточния район също се отчита напредък, но той остава твърде нисък. Така реализираният БВП трайно нарежда района на четвърто място спрямо останалите. Коефициентът на безработица започва да намалява до 16.9%, но все още е над средното за страната (13%), което пък води до задълбочаване на демографските проблеми.
Анализът показва, че най-успешно са усвоени средствата насочени към екологизацията на средата, устойчивото градско развитие, подобряването на социалната и образователната инфраструктура. Въпреки това обаче и там населението продължава да се топи.
