Никой вече няма да бъде поставян под запрещение, когато поради "слабоумие или душевна болест не може да се грижи са своите работи". Вместо това пълнолетният, който "в резултат на интелектуално затруднение, психично разстройство или деменция, изпитва сериозни затруднения да разбира естеството на своите решения и на последиците от тях при извършване на конкретни правни действия" ще получава мерки за подкрепа, пише в свой анализ "Правен свят"
Това предвижда проект на изцяло нов Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, публикуван от Министерството на правосъдието. Освен, че преурежда статута на хората с интелектуални затруднения и променя изцяло доктрината за отношението към тях, той отменя Закона за лицата и семейството и прави изменения в други над 50 закона.
Така в Семейния кодекс отпадат ограниченията за страдащите от "слабоумие или душевна болест" да сключат брак. Премахва се и забраната за брак с човек, който "страда от болест, представляваща сериозна опасност за живота или здравето на поколението или на другия съпруг, освен ако той знае за тези болести".
Вместо това в Семейния кодек се записва, че лицата с интелектуални затруднения, психични разстройства или деменция трябва преди да сключат брак да получат "по подходящ начин предварително информация за евентуалните последици от техните желания, за правната същност и последиците от гражданския брак, вкл. за отношенията между съпрузите, прекратяването на брака и родителските права и задължения". Същата информация трябва да получи и партньорът, с който предстои да се сключи брак, предвижда новият закон.
В проектозакона е залегнал изцяло новият принцип, че не някой друг решава вместо хората с увреждания, а и им се помага сами да вземат решенията си. Общата философия е те да получават мерки за подкрепа по отношение на решения, засягащи имуществената им сфера, но не и при упражняването на личните им права. Така в проекта е записано, че сключване на брак, искане за прекратяването му, съставяне на завещание, сдружаване, даване на съгласие за медицинска помощ извън случаите на спешност, както и упражняване на репродуктивните права, се извършва самостоятелно. Предвидено е само подходящо консултиране на лицето за вида на правата и последиците от тяхното упражняване.
Новият закон определя кога пълнолетният има нужда от мерки за подкрепа – "когато в резултат на интелектуално затруднение, психично разстройство или деменция, изпитва сериозни затруднения да разбира естеството на своите решения и на последиците от тях при извършване на конкретни правни действия". Според проекта сериозни затруднения са налице, когато човекът "не разбира информацията и фактите, на които се основава решението за извършване на конкретното правно действие". Други хипотези са, когато "не оценява естеството и значението на отделните възможни решения" или "не свързва информацията и оценката на последиците в процеса на вземане на конкретно решение". В проекта изрично е записано, че не е сериозно затруднение "невъзможността на лицето да изразява самостоятелно волята и предпочитанията си по обичайния начин, ако то използва подходящо за неговото състояние обяснение, включително чрез невербални форми на комуникация, визуално представяне и др.".
"Нуждата от подкрепа се определя според възможността на лицето да извършва конкретни правни действия по управление и разпореждане с вещни права и парични средства, сключване на сделки, вземане на решения за лечение и участие в административни и съдебни производства", предвижда проектът.
Мерките за подкрепа, които се предлагат, са пет и могат да бъдат налагани от съда в различни комбинации според нуждите на пълнолетния. Първата е насочване на лицето към определена от съда дирекция "Социално подпомагане" за ползване на социална услуга в общността, която да съдейства за подобряване на уменията му. Втората е установяване на лице, което се намира в доверителна връзка с лицето, нуждаещо се от подкрепа и на конкретните правни действия, за които ще бъде осъществявана тя. Третата е установяване на лице, намиращо се в доверителна връзка с лицето, нуждаещо се от подкрепа, което да дава съгласие при вземане на решения при извършване правните действия, посочени в съдебното решение. Четвъртата е състои в налагане на ограничения за разпореждане с имущество над определена стойност, по искане на лицето, което има нужда от подкрепа.
Последната мярка представлява одобряване от съда на специална декларация, в която всеки пълнолетен има право предварително "да изрази волята си за това съдът да определи едно или повече лица да го подкрепят по определен начин в случай, че се окаже в състояние на невъзможност да формира или изразява своите желания и предпочитания".
В основата на две от мерките стои т. нар доверителна връзка. Според проекта тя е налице между две лица – подкрепящ и подкрепен, когато са налице четири предпоставки. Първите две са подкрепящият и подкрепеният да осъзнават връзката и тя да има обективно траен характер. Третата е подкрепящият да е в състояние да предава решението, желанията и предпочитанията на подкрепения. А четвъртата е подкрепящият има готовност и възможност за действие в интерес на подкрепения, при отчитане на желанията и предпочитанията му. "Доверителната връзка изключва отношения на неправомерно влияние, насилие, злоупотреба или манипулация на подкрепения от страна на подкрепящия", пише в проекта.
Той предвижда, че мерките ще се определят от окръжния съд по настоящ адрес на човека, за когото се отнасят. Искова молба могат да подадат "роднини по права линия, брат или сестра, съпруг, от близък, с когото е изградена доверителна връзка, от прокурора или от органа по подкрепено вземане на решения". В молбата се посочват предпочитаните мерки за подкрепа, за какви конкретни правни действия и за постигане на какви цели се иска тяхното определяне. Мерките, одобрени от съда, се вписват в регистъра на населението.
Голямата промяна е, че мерките задължително са срочни и с новия закон, ако бъде приет, ще бъде се сложен край край на доживотното ограничаване на права на хората с увреждания. Така например, ако съдът определи за някого, че се нуждае от мярката "подкрепено вземане на решения", се сключва договор за най-много две години между подкрепяния и подкрепящия.
При промените в десетки нормативни актове с преходните и заключителни разпоредби на проекта навсякъде се заличават думите "поставен под запрещение", но не навсякъде се заменят от новата терминология. Така например в Закона за съдебната власт поставянето под запрещение на съдебен заседател се заличава като основание за предсрочното прекратяване на мандата му. Но излиза, че лице, което е поставено под закрилата на новия закон поради интелектуални затруднения, може да продължи да правораздава като пълноправен член на съдебен състав.
"Наложително е регламентацията на българското лично право да е съобразена с изискванията за модерно законодателство, съответстващо на етапа на развитие на обществото, на новите принципи и обществени и етични норми, гарантиращи свободното и демократично упражняване на правата, гарантирани от Конституцията на всеки гражданин и най – вече правото на равнопоставеност пред закона, независимо от наличието или липсата на увреждане", пише в мотивите към законопроекта.
В тях се посочва, че новите текстове стъпват на Конвенцията за правата на хората с увреждания (КПХУ). "Новият законопроект използва подход, основан на правата, възприет от конвенцията, предполага, от една страна – овластяване и постигане на автономност на хората с увреждания, като носители на права, а от друга страна – ангажиране на отговорността на институциите и третите страни, които имат задължения да гарантират ефективното и реално упражняване на права от хората с увреждания. Изключителна остаряла и дискриминационна е терминологията на Закона за лицата и семейството от 1949 г. и идеята за увреждането, което може да доведе до загуба на дееспособността. Употребяват се понятия като "слабоумие" и "душевна болест", които са неприемливи и не отговарят на стандартите за съвременното общество, при противоречие с КПХУ", заявяват авторите на новия закон.
