Мобилните и кабелните оператори у нас вече няма да могат да се ослушват, когато държавата им разпореди да спазват определени правила или да съобразят тарифите си с европейските норми. Порочните практики, заради които българските потребители дълго време не успяваха да усетят поевтиняването на услугите на телекомуникационния пазар, ще бъдат прекратени благодарение на поправките в Закона за електронните съобщения. Новите правила, даващи значително по-големи правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), бяха гласувани на първо четене в Народното събрание още на 26 март 2014-а, но до окончателното им приемане се стигна едва преди седмица – на 8 април. Странното е, че конкретни причини за забавянето нямаше. Дори напротив – Европейската комисия още от 2012 г. ни даваше зор да хармонизираме законодателството си, но депутатите, очевидно неслучайно, все се измъкваха от решаването на този проблем.
Досега решенията на регулаторната комисия не се спазваха, докато по казуса не се произнесеше съдът. Дори при налагането на санкция от страна на КРС дружествата можеше да продължат да нарушават необезпокоявано разпоредбите и едва когато магистратите излизаха със становище, плащаха глобата и изпълняваха задълженията си. Нагледен пример в това отношение е намалението на цените на едро при свързване между отделните оператори, което, въпреки разпореждането на регулатора, не бе приложено веднага. Телекомите просто обжалваха изискването, което значително намалява приходите им. Така месеци наред, докато продължаваше съдебният процес, потребителите плащаха ненужно по-високи цени при международните разговори. Точно поради тази причина Европейската комисия изпрати още преди три години официално писмо до българските власти, че законодателството ни не изпълнява напълно общностните директиви.
С направените законодателни промени вече не е необходимо решенията на регулатора да са влезли в сила, за да се прекрати дадено нарушение. Комисията за регулиране на съобщенията ще може да застави съответното предприятие да спазва правилата незабавно или в рамките на разумен срок, след като му предостави възможност за изразяване на становище. С решението си тя ще дава и задължителни указания за отстраняване на последиците и привеждане на дейността на оператора в съответствие с изискванията на нормативната база. Наред с това са коригирани и размерите на различните финансови наказания, като понякога те ще достигат достигат до 2 млн. лева – примерно за нарушаване на задълженията за предоставяне на роуминг достъп на едро, както и за прилагане на максимални цени на едро и дребно за роуминг услуги в рамките на Европейския съюз. Обяснението е, че компаниите от бранша реализират големи приходи и по-малки глоби не биха имали възпиращ ефект. Изтъква се и, че неизпълнението на посочените задължения ще засегне всички предприятия в общността, тъй като те ще бъдат принудени да заплащат на българския доставчик по-високи тарифи.
Разбира се, телекомите са против тези поправки. Най-голямото им притеснение е свързано с неясния ред, по който парите ще им се възстановяват, ако съдът докаже, че са били глобени неправомерно. Отворен стои и въпросът с пропуснатите ползи при предварителните изпълнения на разпорежданията на КРС, като опасенията в случая са, че регулаторът може да се превърне в поредния политически инструмент за изнудване на бизнеса. Да не говорим, че с един от новите текстове в Закона за електронните съобщения се дава едноличното право на председателя на комисията да налага периодични санкции, ако компанията не изпълни някое от задълженията си. Конкретно става дума за глоби от 500 до 5000 лв. на ден, без да е ясно как точно ще се определя съответният размер. Всичко това няма как да не повдигне темата за независимостта на Комисията за регулиране на съобщенията и нейния ръководител Веселин Божков.
Абонати на отчет
Промените в Закона за електронните съобщения въвеждат и изцяло новото задължение на Комисията за регулиране на съобщенията да поддържа в публичен регистър информация за броя на абонатите на всички предприятия в сектора, която ще бъде диверсифицирана и по видове услуги (мобилни и фиксирани телефони, интернет, телевизия и др.). За въвеждането на това задължение настояваха депутатите от ГЕРБ Иван Вълков, Цветомир Михов, Павел Христов и Станислав Иванов. Те дори искаха операторите да бъдат принудени да публикуват тази информация и на интернет страниците си, но в крайна сметка разпоредбата придоби пожелателен характер.
Данните за броя на потребителите всъщност са доста чувствителна тема, тъй като става дума за ключов показател при преговорите между разпространителите на телевизия и медийните групи. Както е известно, сега се плаща според броя на абонатите, поради което редица телевизии периодично обвиняват доставчиците, че изкуствено намаляват клиентите си, за да плащат по-малко. Доколко сегашните нормативни изменения ще повишат прозрачността е трудно да се каже, най-малкото защото мобилните, кабелните и сателитните оператори могат да представят фалшиви данни. При всички положения обаче ще получим по-реална представа за телекомуникационния пазар у нас.
