Как да се избегнат неприятните изненади, които преференцията поднесе на партиите на евроизборите и на вота за парламент. Това обмислят в партийните централи. Вече се видя, че чрез мобилизация на предпочитанията последните кандидати в списъците на формациите лесно могат да станат първи. Опасността това явление да се повтори на местните избори е дори още по-голяма, защото може да се случи с помощта на 50, 60 или 70 гласа.
Преференцията за общински съветник по закон се приема за валидна, ако броят на гласовете, получени за кандидат, е не по-малко от 7 на сто от общинската избирателна квота. А тя се смята, като се раздели общият брой на действителните гласове (броят на валидните бюлетини) в общината на броя на членовете на общинския съвет. Например в една от най-малките общини – Чавдар, съветниците са 11 души. На местните избори през 2011 г. действителните гласове там са били 684 и изчисленията показват, че партийната листа може да се пренареди, ако за някой кандидат са подадени преференциално пет гласа повече.
Ето защо някои депутати и партийни функционери замислят ако не премахване на преференцията, то поне промяна на текста, описващ как се изчисляват предпочитанията за общински съветници. Разбира се, те си дават сметка, че това би се отразило много негативно на политическата сила, която представляват. Затова има и трети вариант – да бъде излъган гласоподавателят, като му се предложат „къси“ кандидатски листи. Депутати от ГЕРБ, БСП и Реформаторския блок признаха с половин уста, че
идеята за „къси листи“ вече се обмисля
в централите им.
По традиция, особено в големите общини, партиите предлагат „дълги листи“ с много кандидати, които надвишават двойно и тройно броя на местата в общинския съвет. Това се прави основно, за да се задоволят амбициите на местните активисти, но възползвайки се от възможността, която дава преференцията, те могат да активизират близки и роднини и така да пренаредят листата. Затова в партийните централи отсега обмислят идеята листите в големите общини например да не бъдат по 40 души, а до 20, може да се редуцират дори до десет. Така че и да има пренареждане, сметките на партийните ръководства да не се объркат много. „Късата листа“ гарантира избора на кандидати с доказана партийна дисциплина, признават функционери. Те обаче може и сериозно да демотивират местния актив по време на кампанията, тъй като именно неговите представители ще са редуцирани.
Твърдо за премахване на преференцията на местни избори или поне на промени в текстовете на сега действащия Изборен кодекс са от ДПС. Те ще настояват
да се завиши прагът на преференцията
Частичният вот в Сърница показа, че кмет става този, който има по-голяма рода според обясненията на депутати.
„Трябва да се помисли за промяна, защото всички станахме свидетели какви деформации се получиха на парламентарните избори. А представяте ли си какво ще стане на местните избори в общините при гласуването за общински съветници, където с 20 гласа на фамилията си някой може да пренареди цялата листа. Това може да доведе до пълна експлозия на партийна етика, вътрешнопартийна и коалиционна лоялност“, обясни мотивацията на партията си Четин Казак. Той е категоричен, че преференцията или трябва да се премахне изцяло за местните избори, или трябва да се направи така, че листите да не може да се пренареждат толкова лесно – с помощта на 20-30 гласа.
На противоположното мнение са представителите на другата опозиционна партия в Народното събрание – БСП, както и управляващата коалиция. Мая Манолова заяви, че ще е престъпление спрямо гражданите да се пипа преференцията и пламенно защити творението си. „Преференцията е най-голямото завоевание на Изборния кодекс, който беше изготвен под мое ръководство в предишния парламент. Това бе основно настояване на гражданските организации. Мисля, че се харесва и е полезна за гражданите, защото те могат да гласуват за кандидат, когото предпочитат. На местните избори това може да бъде още по-важно, защото там прагът на преференция е по-нисък и ще има реално състезание между всички кандидати в листата за общински съветници. Ще бъде престъпление спрямо българските граждани, ако някой посегне на преференцията или се опита да увеличи нейния размер“, убедена е социалистката. „Аз съм категоричен привърженик на това, хората да могат да избират, още повече че в контекста на предложенията на президента, подкрепен от ГЕРБ, за мажоритарен вот, преференцията е мажоритарно гласуване за един от листа от 39 души“, допълни тя. Според нея на евроизборите ЦИК е подценила необходимостта от разяснителна кампания и много от хората не са разбрали как да гласуват преференциално, затова се е получил казусът 15/15. „ГЕРБ, които злорадстваха най-много, получиха казуса 9/9 в девет области, т.е. девети номер в девет от листите на ГЕРБ пререди на практика втория в листата. Разбира се, те си имат механизмите да накарат спечелилия да се откаже и повечето от тях не станаха народни представители“, не пропусна да клъвне партията на Бойко Борисов червената депутатка. По думите й след два избора на третия – когато всеки е разбрал как се гласува преференциално, ще бъде изключително лош знак политиците, заради вътрешнопартийните си интереси да не чуят хората. „Смешна е тезата, че с 20 гласа ще се пренарежда листата, защото всеки човек ще получи минимум 50 гласа. Когато работихме по текстовете на Изборния кодекс, водещото беше какви са очакванията на активните граждани. Един гражданин не е възразил срещу преференцията, а те са няколко милиона, докато политиците са няколко хиляди“, заключи парламентарното острие на левицата.
Основните партньори в управляващата коалиция ГЕРБ и Реформаторският блок също са
против каквито и да било промени в изборното законодателство
преди местния вот.
„Ние сме казали, че няма да има промени в Изборния кодекс до изборите. Вярно, че партиите „пострадаха“ от преференцията, но тя може да се свие, за да се даде превес на мажоритарния вот. Хората иначе няма да одобрят да се ограничи правото им на преференция.
Избирателите искаха увеличен мажоритарен елемент“
заяви заместник-председателят на Народното събрание от ГЕРБ Димитър Главчев. Той призна, че в парламентарната група са водени дебати какво може да се случи и какво се случва с преференциите, но засега не са били обсъждани промени. „Теоретично е вярно, че роднините на някого може да пренаредят листата на местните избори, но засега не сме обсъждали промени в Изборния кодекс“, повтори той. Все пак заместник-шефът на НС остави отворена вратичка и каза, че ако някой от другите парламентарни групи повдигне въпроса в пленарната зала, от ГЕРБ са готови да го обсъдят и да изразят позицията си.
Реформаторът Димитър Делчев е категорично против да се променят законовите текстове, свързани с преференцията, но не скри, че някои други промени в изборното законодателство са уместни. „Ние от РБ не сме планирали да инициираме промени в Изборния кодекс, макар че имахме идеи за електронното гласуване, изчистването на „мъртвите души“, но конкретно за преференциите моята позиция е, че те са едно хубаво нещо, стига да не улесняват изместването на кандидати, така че на практика организираният и купеният вот да определят кой ще бъде по-напред в листата“, обясни той. И даде пример: „Представете си в една листа от 20 души, ако петнайстият е, да кажем, приятел на някой си олигарх. Партията умишлено го е сложила там, защото този човек не е достатъчно изявен, за да защитава политическите й позиции. Той може лесно да избута кандидати, които реално имат подкрепата на партията и обществото, но не са успели да платят за голямо количество преференция. Това е злоупотреба с преференцията“.
Според депутата вдигането на прага също не е добро решение. „За нас решението е да има минимален праг от 7 процента. Досега той даде резултат, както беше на евроизборите. Една промяна в този смисъл би била добра, защото в момента има минимален праг, но той не е от общо гласувалите в съответната община, а от общинска избирателната квота. (Общинската избирателна квота се получава, като общата сума на действителните гласове, подадени за всички партии, коалиции и независими кандидати за общински съветници, се раздели на броя на членовете на общинския съвет.) Това е доста по-малко и наистина с 20-30 човека може да се промени цялата листа“, разясни Делчев. Той е категоричен, че РБ няма да инициират промени в Изборния кодекс, защото това не може да става от днес за утре и са против практиката законът „да се променя в 6 без 10, точно преди изборите – нещо, което са правили и ГЕРБ, и БСП много пъти досега“. Делчев е убеден, че е крайно време политическите сили да се състезават по правила, които са ясни от години, а не постоянно променящи се. Все пак и той, като Главчев, допусна, че ако другите партии внесат изменения в Изборния кодекс, тогава и реформаторите ще изложат предложенията си.
