Докато държавата всячески се стреми да се измъкне от капана на здравната реформа, разходите в сектора продължават лавинообразно да нарастват. И ако харчовете на болниците може и да бъдат озаптени с по-строг контрол на входа и изхода, цените на лекарствата летят нагоре напук на отчаяните опити за регулирането им. Потърпевши от високите пазарни котировки на медикаментите са и клиниките, и пациентите, и аптекарите, които все по-трудно пласират стоката си. В особено големи размери е засегнат и бюджетът на здравната каса. От публичния фонд се оплакаха, че само преразходът за онкомедикаменти през първото тримесечие на 2015-а е 25%, което в номинална стойност означава 35 млн. лева. Веднага се заговори за разблокиране на резерва на институцията. От Българския лекарски съюз поискаха от там да бъдат извадени 60 млн. лв., с които да се покрият дефицитите на средства за хапчета и спешна болнична помощ.
Отделно от това от фармацевтичния бранш предупредиха, че разходите за лекарствата за редки заболявания ще скочат поне с 50% през следващите две-три години. Според изчисленията на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители необходимите средства за тези медикаменти ще растат с по 20-30 млн. лв. годишно, което ще постави на допълнително изпитание отънелите финанси на здравноосигурителното ведомство. "Подобряването на лечението само в една област вдига потреблението на лекарства, защото диагнозата на пациентите се поставя по-рано и те съответно получават медикаментите си по-дълго. Болните се лекуват, което определено е крайната цел. Но бюджетът на публичния фонд се натоварва и прогнозите са до 2018-а той да харчи два пъти повече за лечението на редки заболявания", коментира директорът на ARPharM Деян Денев. Именно
иновативното лечение увеличава парите
за онкологични лекарства, тъй като все повече пациенти "се хващат" в ранен стадий на болестта и съответно по-дълго време ползват илачите.
По този повод заместник-министърът на здравеопазването и член на надзора на здравната каса д-р Бойко Пенков обясни, че предстои генерална промяна на курса в посока рационална лекарствена употреба. Тоест ще се гони "златният терапевтичен стандарт" – в практиката ще се налагат медикаменти, които са доказали своята ефективност. "Има намаление на средствата, тъй като се появиха нови лечебни заведения, които имат онкологични отделения и правят химиотерапия. Бюджетът за медикаменти по това перо се води отделно и парите се преразпределиха между старите и новите болници, затова и намаляха", каза Пенков. Той недоумява как в едни клиники разходите за лекарства са едва 16-17%, а в други достигат две трети от общите им бюджети. Бившият управител на "Софиямед" съветва болниците "да скачат според тоягата" и да пестят всеки милилитър от лекарство, който може да се използва повторно. Но дали само с икономия и пестеливост ще стигнем до златната среда между качествено лечение и приемливи цени?
Мисията ще е много трудна, ако съдим по случая с асеновградчанина Николай Иванов. Преди шест години той се разболява от рак на дебелото черво с разсейки по цялото тяло. Следват две операции и шест химиотерапии в София, всичките завършили неуспешно. Младият мъж търси спасение в Испания, където процедурите продължават, а освен това лекарите поставят на Иванов и шест инжекции със специална ваксина, които струват общо 25 000 евро. Пациентът печели битката с коварната болест, но удря на камък в опита да получи от нашето здравно министерство парите, които е платил за въпросния серум. От там отказват да възстановят разходите на пациента с мотива, че ваксината е експериментална, въпреки че тя е призната и се прилага в много държави от Европейския съюз. Казусът е отнесен до Софийския административен съд. Но големият въпрос е дали щеше да се стигне до лечебен хепиенд, ако Иванов бе продължил да използва медикаменти "с доказан терапевтичен ефект"?
Според председателя на Националната аптечна камара Антон Велев разковничето на проблема е другаде. Той смята, че за да се намали трайно разходването на публични средства за лекарства, във всяка болница и отделение трябва да работи клиничен фармацевт, който
да контролира какви медикаменти се изписват
от лекарите. Фармацевтът ще преценява дали в конкретния случай изписаното лекарство трябва да бъде от последно поколение за 5000 лв. например, или е възможна качествена терапия за 300 лева. В тази идея има голяма доза логика, стига въпросните магистър-фармацевти да са външни хора, които няма да се поддават на нездрави влияния и натиск. Велев подкрепи предложението си със статистика от Световната здравна организация, която показва, че използването на клинични фармацевти от страна на лечебните заведения е намалило с до 30% разходите им за медикаменти. По думите на експерта другият голям нерешен проблем е с паралелния износ на лекарства, заради което хапове от различни терапевтични групи изчезват за дълго време от българския пазар.
"Здравното министерство работи по мерки как да спре тази търговия, от която печелят големите фармацевтични пазари като Германия, Франция и Великобритания. В момента има предложение на Агенцията по лекарствата да не се забранява паралелният износ, а цената на медикамента, който излиза извън страната, да се повиши в пъти, така че на практика продажбата му да стане неизгодна", отбеляза Велев.
Ведомството, оглавявано от д-р Петър Москов, и касата заедно търсят и друг полезен лекарствен ход. В проекта за промени в Закона за здравното осигуряване влезе предложението фармацевтичните компании, които ползват най-високи проценти от ресурса на публичния фонд, да възстановяват част от получената сума, като по тази схема ще предлагат един вид отстъпка за оборот. От "оригиналната" лекарствена индустрия веднага се съгласиха, стига парите да бъдат разпределени между всички. Генеричните производители обаче се възпротивиха с мотива, че
тяхната продукция е в пъти по-евтина
от тази на конкуренцията и на практика няма какво да се връща на касата.
"От години работим с фиксирани отстъпки и правим компромиси с печалбите си, за да предлагаме лекарства на ниска цена. Едно от условията за включване на генеричен медикамент в позитивния списък е неговата референтна стойност да представлява най-много 20% от тази на оригиналния продукт. Освен това цените ни трябва да са по-ниски от тези в 17 европейски държави, което не е изгодно за фирмите. Регулациите са толкова тежки, че за последната година и половина над 200 генерични медикамента излязоха от позитивния списък. Част от тях дори бяха изцяло изтеглени от пазара ни, защото за производителите им е икономически неизгодно да ги предлагат у нас", твърди д-р Евгени Тасовски от Българската генерична фармацевтична асоциация. Фармабизнесът все пак ще се опита да постигне консенсус и да предложи схема за финансов контрол над преразходите за медикаменти, която устройва всички преди второто четене на проектозакона. Възможно е да се стигне до спогодба за колективно договаряне на отстъпки за лекарства, но пътят дотам ще е дълъг и труден.
