Еврото се търгуваше през седмицата в диапазона между 1.07 и 1.08 щ. долара. Имаше единствено краткотраен спад под 1.07 щ. долара на 23 април. Валутната търговия се влияеше от публикуваните фундаментални показатели на основните световни стопанства и от посоката, в която ще предприемат промени в паричната си политика най-големите централни банки. Специално внимание се отделяше на събитията в Гърция, където продължава драмата в отношенията между Атина и кредиторите на страната. И колебанието дали южната ни съседка ще успее да плати до 12 май двете си вноски на обща сума около 950 млн. евро на МВФ. Все пак еврото остава "затворено" в диапазона на търговия 1.0520-1.0849 щ. долара, в който се движеше през последните няколко седмици.
Временният срив на единната европейска валута под 1.07 щ. долара (1.0684 долара за едно евро) се случи след публикуването на по-слабите данни за растежа на секторите на промишлеността и услугите в еврозоната. Индексът, отчитащ активността в двете стопански сфери, се е понижил от 54 пункта през март на 53.5 през април. И макар че остава над 50 – което е признак за растеж, стойността на индикатора е доста под прогнозираните 54.4 точки. А това означава, че ще е необходимо време преди покупките на държавни и частни облигации от Европейската централна банка да съживят крехкото възстановяване на блока на еврото. Дори председателят на ЕЦБ Марио Драги, който констатира известен положителен ефект от прилагането на банковата програма за стимулиране на икономиката на еврорегиона, обърна внимание, че възстановяването няма да е стабилно без реформите, които правителствата на страните членки на общността трябва да проведат.
Инвеститорите започват да губят доверие дори в стабилността на германското стопанство, защото слабостта на световната икономика помрачава експортните перспективи. Техният песимизъм обаче контрастира с оценките на германското правителство, което ревизира нагоре прогнозите си за икономическия растеж на страната. Очакванията, огласени на 22 април, са за 1.8% увеличение на БВП през тази и през следващата година при януарски предвиждания за 1.5% ръст през 2015-а и 1.6% през 2016-а. "Подсладените" прогнози са провокирани от силното индивидуално потребление, основано на растящата заетост, на по-високите трудови възнаграждения и на евтиния петрол. Германският министър на икономиката Зигмар Габриел коментира, че ниските котировки на еврото и на петрола осигуряват на германските износители и на дребните и средните фирми значително по-добри финансови перспективи. Той обаче предупреди, че въпреки повишените прогнози за износа през 2015-а вносът вероятно също ще скочи, което означава, че нетният търговски баланс едва ли ще има някакъв принос за увеличението на БВП.
Подобно мнение изрази два дни по-рано (на 20 април) и Бундесбанк – експертите й смятат, че силното частно потребление, ниската безработица и растящите заплати ще поддържат стабилен подема на Германия известно време, въпреки забавения напоследък индустриален растеж. Доверието на германските инвеститори в стопанската перспектива на страната се е понижило изненадващо през април, което се случва за първи път за последните шест месеца. Индексът ZEW на Центъра за европейски икономически проучвания, отчитащ очакванията на местните анализатори и институционални инвеститори за икономическото развитие след шест месеца, е намалял от 54.8 пункта през март на 53.3 през април. Стойността е над 50, което е признак за подем, макар и по-слаб. И е с цели два пункта под очакваните от икономисти 55.3 точки.
Швейцарският франк падна рязко към еврото, след като Националната банка на Швейцария обяви, че е редуцирала обхвата на групата от собственици на депозити при поискване, на които не се начисляват отрицателни лихви. Франкът загуби след това решение около 0.8% от пазарната си оценка към всичките си 16 основни валутни съперници. Вложенията в този вид сметки, меко казано, станаха неизгодни. Швейцарската парична единица поевтиня с 0.9% към единната европейска валута – до 1.03484 франка за едно евро, в следобедните часове на 22 април (най-резкият срив от 2 февруари насам) и загуби 1% към американския долар. Към края на европейската валутна сесия на 23 април швейцарските пари поевтиняха още малко – до 1.0374 франка за едно евро.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2873 млн. евро (5619 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха едва 0.7% дял от купената и продадена валута.
