Новата просветна структура, залегнала в проектозакона за предучилищното и училищно образование, получи благословията на парламентарната ресорна комисия. Ако и парламентът одобри текстовете, занапред основното образование ще приключва след 7-и вместо след 8-и клас, както е сега. Така най-нетърпеливите да се разделят с училищните скамейки ще могат да го направят година по-рано. От своя страна началният курс ще продължава до 4-и клас, а гимназиите ще обучават от осми до дванадесети клас. Ще се появят и нов вид училища – обединени, които ще работят в малките населени места. Възпитаниците им ще могат да учат от първи до десети клас, като завършат едновременно основно и средно образование. Целта е по този начин да се намали броят на отпадащите от училище. Нововъведението обаче ще хвърли в шах директорите на всички основни школа. Те ще разполагат само с няколко месеца до следващия прием, за да решат дали да съкратят една паралелка или да създадат две нови и да се преобразуват в училища до 10 клас. При ограничените бюджети повечето от тях вероятно ще изберат първата опция. Ето защо от БСП поискаха основното образование да си остане до осми клас. Според "червените" депутати именно това е начинът да се съхранят повече училища в малките населени места и ранно отпадащите да намалеят. Валери Жаблянов посочи, че няма как да се повиши качеството на образованието, ако се режат класове и учебно съдържание. В ДПС и Патриотичния фронт също имат резерви към промяната и, изглежда, казусът ще се реши в Народното събрание.
Идеята за ранен прием от 5-и клас в елитните гимназии, предложена от шефката на образователната комисия Милена Дамянова, бе отхвърлена по доста странен сценарий. Първоначално депутатите обсъдиха възможността да бъде разширено постъпването след 4-и клас във всички видове училища, с ограничение от една паралелка за випуск, за да се избегнат злоупотребите от страна на училищата. При последвалите многократни гласувания, прегласувания и преброявания се оказа, че болшинството народни представители се въздържат от мнение и текстът отпадна. В сегашния училищен закон природоматематическите гимназии имат право да приемат ученици от 5-и клас с входящ изпит. Целта е профилирането им да започне рано и във въпросните паралелки да влизат само децата с най-изявени заложби. Партия ГЕРБ искаше ранният прием да бъде допуснат и в хуманитарните и езиковите гимназии. Милена Дамянова се аргументира с тезата, че сега вместо да се избират само най-подходящите деца, се залага на бройката, за да се използва допълнителната държавна субсидия. Тя даде за пример Математическата гимназия в Ямбол, където има три паралелки петокласници. Съдбата на ранния прием също ще се реши в пленарната зала, където плочата може и да се обърне с гласовете на мнозинството.
За сметка на това депутатите приеха предложението на Борислав Великов и Бойка Маринска от Реформаторския блок за иновативните училища. Такъв статут ще получават неспециализирани школа, които организират по нов начин или значително усъвършенстват процеса си на обучение, използват нетрадиционни методи на преподаване, новаторски просветни системи и учебно съдържание. Издигането в йерархията ще става по предложение на просветния министър, но окончателното решение ще се взема от Министерския съвет. Точните критерии кое училище ще е иновативно ще бъдат уточнени в новите държавни образователни стандарти. Освен това тези училища ще могат самостоятелно да определят курсовете на обучение, учебните предмети и ще разработват независимо плановете и програмите си. Според парламентарната опозиция подобна автономия е много опасна, тъй като "новаторите" в един момент могат да се окажат неконтролируеми. Редица неправителствени организации също смятат, че образователните реформи няма да се случат, ако критериите за получаване на статут на иновативно училище не бъдат прецизирани. Гражданските съюзи искат повече яснота и по въпроса с прилагането на самостоятелна форма на обучение по желание на родителите, които смятат, че децата им са надраснали интелектуално връстниците си.
Със сигурност в парламента ни очакват ожесточени дебати и по други две "горещи" теми – държавното финансиране за частните детски градини и училища, както и преминаването на ресурсните центрове на общинска субсидия.
