През ноември, когато отнеха лиценза на Корпоративна търговска банка, силно се вълнувахме и гадаехме къде ли ще се преместят парите. Те се разпиляха в различни посоки, но противно на прогнозите българите отново предпочетоха по-скоро сигурността пред риска – в случая олицетворен от "БФБ-София". Учудващо е, че някои от инвеститорите не се стреснаха от случилото се – оказа се, че даже са вложили част от парите си в договорни фондове, за които е известно, че имат депозити в банката на Цветан Василев (които между другото не могат да си вземат).
Събитията от миналото лято показаха, че диверсификацията на личните спестявания не бива да се подценява, но явно не всички се съобразяват с това. Няма как по друг начин да си обясним увеличението на активите именно на тези колективни схеми.
Банката на Цветан Василев вече е в несъстоятелност, а началната дата на неплатежоспособността й е 6 ноември 2014-а. Това означава, че парите на договорните фондове са безвъзвратно загубени, тъй като не попадат под защитата, предвидена в закона, и няма да получат пари от Фонда за гарантиране на влоговете.
В случая всеки инвеститор може да търси парите си от съответното управляващо дружество и от неговите договорни фондове, дялове от които е купил. По закон клиентите им (граждани, фирми, пенсионни фондове и др.) няма да бъдат ощетени от фалита на банката. За разлика от гражданите и от фирмите, чиито спестявания са защитени в размер до 100 хил. евро, финансовите инвеститори, каквито са договорните фондове, губят сумите в депозитите си и могат да се надяват на възстановяване на част от парите при осребряването на масата на несъстоятелността на банката.
Проучване на в. "БАНКЕРЪ" откри шест фонда с депозити в КТБ, когато банката бе поставена под специален надзор през лятото. Например договорният фонд "Алфа Ликвидни средства", от групата около Иво Прокопиев, съобщава за четири депозита в КТБ на обща стойност 655 150 лева. Към 25 ноември миналата година тези средства са формирали 16.99% от активите му. За времето оттогава досега парите на схемата са нараснали до 3 856 779 лева.
Депозитът на "Аркус балансиран" в КТБ е 100 хил. лв. (17.13% от активите към края на юни 2014-а). "Аркус динамичен" пък е вложил 200 хил. лв. (16.78% от активите му). Към момента първият фонд е увеличил активите си четири пъти, а вторият – три пъти. С тях управляващото ги дружество "Аркус асет мениджмънт" ще може да покрие парите на клиентите си в тези депозити.
Фондът "Компас Прогрес" е организиран от "Компас Инвест" АД, изпълнителен директор на което е Ивайло Красимиров Ангарски. Колективната схема е обявила депозит в КТБ на стойност 240 хил. лева. "Компас Стратегия" "пази" там 243 362 лв., а "Компас Евростабилност" е скътал 106 555 лева. Срокът на договорите по тях обаче е изтекъл месец след кризата в банката.
Факт е, че случилото се с тези колективни схеми не е забелязано или не е притеснило инвеститорите. Договорните фондове пък продължиха да издават дялове и да привличат нови клиенти в опит да намалят загубите си. Иначе не можем да си обясним защо всичките тези шест договорни фонда са увеличили обема на активите си. Към 23 април в портфейлите им са акумулирани общо 28.637 млн. лв., като сумата е набъбнала с около 8 млн. лева. И тук обаче действа правилото "кьорав карти не играе", но се повдига и въпросът за доверието и за честите опити за разклащането му. Който не внимава, може да загуби. Но, от друга страна, дали бумерангът на излъганите инвеститори няма да се върне с по-голяма сила по-късно.
Всяко от пострадалите управляващи дружества търси индивидуално решение. Единият вариант беше осребряване на парите чрез цесия. Другата възможност е увеличение на капитала, като загубите се поемат от управляващото дружество и от акционерите му. Всичко в случая завършва с обезценка на инвестицията, като загубата е за сметка на клиентите на фондовете.
