Екзотична идея, предизвикваща твърде много въпросителни – така може да се определи проектът на Агенцията за устойчиво енергийно развитие за въвеждането на търговия с бели сертификати. На теория те ще са нов финансов инструмент, чиято основна цел ще е да се повиши нивото на изпълнение на мерките за енергийни спестявания в страната. Освен това сертификатите ще могат да се търгуват на Българската фондова борса.
Въвеждането на схемата се налага от приетия окончателно в четвъртък (30 април) Закон за енергийната ефективност. С него се поставят нови конкретни цели за икономията на енергия до края на 2020 година. Спестяванията трябва да са допълнителен 1% за 2015-а, 1.25% за 2016-а и 2017 г. и по 1.5 на сто годишно до 2020-а. Кой обаче ще бъде натоварен да плаща за новите изисквания? На първо място, крайните снабдители, доставчиците от последна инстанция, търговците на ток и топлофикациите, които продават повече от 75 гигаватчаса енергия на година на крайни клиенти. За новите екоизисквания ще плащат и снабдителите и търговците с природен газ, които продават на крайни клиенти повече от 8 млн. куб. м синьо гориво, както и търговците, продаващи на крайни клиенти повече от 6.5 хил. т течни и 13 хил. т твърди горива годишно.
Според Красимир Найденов, директор "Координация и управление на енергийната ефективност и възобновяеми източници на енергия" в агенцията, въпросните дружества ще могат да изпълнят ангажимента, който ще им бъде вменен законово, като организират например смяната срещу заплащане на дограмата на свой потребител. Интересно е само че как точно ще стане този фокус? И какви аргументи ще използват примерно топлофикациите – може би отстъпка от сметките или бонус потребление? Изобщо цялата тази формула едва ли ще я бъде. Затова по-вероятен е вариант Б – при невъзможност да изпълнят изцяло индивидуалните си цели с директно прилагане на мерки за енергийни спестявания задължените лица ще могат да ги реализират чрез закупуване на съответното количество бели сертификати. Чрез търговия помежду им трудно ще стане, но пък в Агенцията за устойчиво енергийно развитие са оптимисти, че може да се използва всяко предприятие или дори етажна собственост, което е направило енергийни спестявания.
Свалим ли обаче розовите очила, картинката изглежда съвсем друга. За да може един блок в "Люлин", да речем, който е саниран по всички правила, да продаде "реновирането" си, неговите обитатели първо трябва да постигнат съгласие за това. После ще им се наложи да платят около 300 лв. на фирма за обследване, която да удостовери колко електроенергия е спестена. За издаването на самия бял сертификат ще се изисква и плащането на съответните административни такси, които според Красимир Найденов ще са общо 56 лева. Оттам нататък следват операциите по изтъргуването на заветния документ на фондовата борса. А как ще се разпредели печалбата май е най-сложният въпрос.
Дори и да оставим целия този ред настрана самото администриране на процеса по издаването на белите сертификати ще струва 52 млн. лв. годишно. Толкова са го изчислили от все същата агенция за устойчиво развитие. Парите, разбира се, ще дойдат от сметките на всички потребители чрез допълнителни 0.5% в цената на топло- и електроенергията. За капак, може да се стигне и до допълнително поскъпване на горивата, тъй като търговците, които също попадат под ударите на тези разпоредби, ще се стремят да запазят оборота си и е логично да включат в цената им и стойността на закупените от тях бели сертификати. Е, нека после ни убеждават, че крайните потребители ще са облагодетелствани от тази схема, тъй като ще бъде постигната директна по-ниска консумация на енергия и съответно намаления в крайната сметка за енергопотребление.
Всъщност цялата работа пак намирисва на осигуряването на пазар на няколко фирми, които предоставят услуги за повишаване на енергийната ефективност. Защото, както отбелязват и от Агенцията за устойчиво енергийно развитие, през изминалата година е регистриран спад в пазара на проекти за енергийна ефективност. Според тях основната причина за това е "недостигът на финансов ресурс, предизвикан от изоставащите доходи на част от българските домакинства, намалените печалби в някои икономически сектори, а също и от възникналите проблеми с една от българските банки, където бе блокирано значително количество финансови средства на общини и корпоративни клиенти".
