Николай Ваньов, CFA
Експерт FI и деривати, Инвестбанк АД
Почти шокови ръстове на доходността наблюдавахме през седмицата при основните книжа в международен мащаб. Те дойдоха като пряко доказателство за това, какъв е ефектът от слабото покачване на инфлацията и положителните данни, идващи от еврозоната.
Инвеститорите все по-малко са склонни да търсят книжа при отрицателни нива на доходност, което ясно си пролича от аукциона на петгодишни бундове. На него бяха получени оферти за едва 3.649 млрд. евро от 4.1 млрд. предлаган номинал, като постигнатата доходност бе минус 0.07 на сто. Допълнителен катализатор за покачване на доходността по книжата, емитирани от страните от ядрото на еврозоната, бяха и данните за ръст на инфлацията в паричния съюз до 0.3%, както и за по-сериозно увеличаване на широката парична маса в обращение, измерена от паричния мултипликатор М3. По този начин към края на седмицата десетгодишните бундове се търгуваха при търсена доходност до падежа от 0.257 на сто. Повишението при нормата на възвръщаемост на сходните по падеж френски ДЦК пък стигна до 0.536 процента.
Ефектите от тези икономически новини бяха по-скоро положителни за книжата на страните от периферията на еврозоната. Предлагането и на тези пазари бе водещо, като големите обеми на пласирани дългове от министерствата на финансите на Португалия и Италия оказаха натиск за нарастване на доходността. Въпреки това повишената възможност за икономическо възстановяване, продиктувана от вече забележимите ефекти от програмата по вливане на ликвидност на ЕЦБ, ограничи ръстовете.
Във Великобритания фокусът на инвеститорите все повече се насочва към наближаващите парламентарни избори през май. Според редица анализатори рискът от политическа нестабилност след тях още не е "оценен" съвсем точно в цената на джилтовете. Което доведе до повишение на доходността по десетгодишните британски книжа до 1.799 на сто.
Търговията по американските трежърита пък по-скоро бе срещу фундамента. Изключително разочароващи бяха данните за БВП на най-голямата световна икономика, който отбеляза ръст от едва 0.2% на годишна база през първото тримесечие, сравнени с 2.2% от предишното и с очакванията на анализатори за повишение над 1 на сто. Силният щатски долар и ниските цени на петрола са основните виновници експортният и капиталовият сектори да показват най-сериозно отстъпление. Така се потвърди мнението на редица анализатори, че ще има известно отлагане на повишението на основните лихви от страна на Федералния резерв, но противно на новите очаквания, доходностите по трежъритата поеха нагоре в синхрон с европейските пазари.
