Те се перчеха докато дълговата криза не издърпа килимчето изпод краката им. След което дойдоха кредиторите, които ги притиснаха да променят курса докато политиците упорито отказваха всякакви искания за затягане на коланите и се заиграваха с несъстоятелността. Тези събития, обаче, не се развиват в Гърция, а в Каринтия – провинция на Австрия на границата с Италия и Словения, с население от 556 хил. души. Регионът възобнови на 30 април преговорите за спешен заем за близо 343 млн. евро от австрийското финансово министерство, за да не остане без пари за заплати и други плащания, дължими след четири седмици.
Австрийският финансов министър Ханс Йорг Шелинг коментира на 28 април, че никой не иска да остави Каринтия в калта. Но същевременно, няма да позволи на политиците на провинцията да обвиняват федералното правителство за катастрофата. А управата на Каринтия, подобно на Атина, която се пазари за пари с партньорите от еврозоната, за да предотврати фалит, иска само глътка въздух. Австрийската провинция трябва да издължи през идната година облигации за 10.2 млрд. евро на Heta Asset Resolution. Да припомним, че Heta е "лошата банка", останала от бившия местен държавен кредитор "Хипо Алпе-Адриа банк интърнешънъл", чийто активи бяха разпродадени.
Преди трусовете "Хипо Алпе" можеше да взема евтини заеми благодарение на предоставените от местната управа гаранции по облигациите, емитирани преди 2007-а с падеж през 2016-а. Подмамени от изгодните условия, банкерите натрупаха дългове за 25.7 млрд. евро, надхвърлящи повече от десет пъти бюджета на региона. гаранциите пък бяха предоставени по времето когато управител на провинцията бе националистът Йорг Хайдер, загинал в автомобилна катастрофи през 2008-а.
Австрия национализира "Хипо Алпе", за да предотврати колапса на банката под бремето на лошите кредити след като главният акционер "Байрише ландесбанк" се оттгели през 2009-а. Държавата инжектира в закъсалия кредитор 5.5 млрд. евро, за да може той да плаща дълговете си, въпреки растящото недоволство на гражданите в цялата страна.
Шелинг пък върна топката на съда в Каринтия на 1 март когато заяви, че няма да похарчи повече нито цент от парите на данъкоплатците за Heta. Неговият мотив бе, че по закон федералното правителство няма никакви задължения по дълга или по гаранциите на провинцията. Седмица по-късно рейтинговата агенция "Мудис инвестърс сървис" понижи с четири степени – на "Ваа3" – рейтинга на Каринтия. А новият губернатор – социалдемократът Петер Кайзер – се оплака, че е загубил достъп до капиталовите пазари и се нуждае спешно от федерален заем.
Шелинг притиска управата на Каринтия да води преговори с кредиторите, за да не спре да обслужва задълженията. Той предлага също притежателите на облигации да се съгласят доброволно да поемат част от загубите по книжата като ги продадат с отбив на местното правителство. Европейската централна банка пък посъветва собствениците на дългови книжа на Heta – основно германски банки, да ги преоценят с поне 50 процента. Финансовият министър обеща да помогне с пари в брой, ако ръководството на Каринтия отиде при него със сключена сделка. Макар че засега господин Кайзер и провинциалният финансов министър Габи Шойнинг отхвърлят предложението да купуват облигации на Heta на пазара. Защото продаващите под номинала на книжата могат да претендират по-късно да бъдат компенсирани за загубите от управата на Каринтия.
