Големите футболни клубове се превърнаха в играчка за милиардери, които наливат купища пари, за да утолят жаждата си за слава и трофеи. Богатите инвестират масирано във футбола – като се започне от инфраструктура и нови стадиони, през звездни трансфери на висококотиращи се играчи до милиони за заплати на най-компетентните треньорски щабове. Постепенно се създаде висша каста на бутикови футболни отбори, които печелят Шампионската лига, титлите и купите си благодарение не на традициите, а на богатството на собствениците си. Успешният модел бе започнат от Роман Абрамович, който донесе много радост на феновете на "Челси", а много негови колеги милиардери го последваха, превръщайки изпадащи клубчета в глобални бизнес марки и машини за победи. Финансовият феърплей на УЕФА принуди грандовете на Стария континент да търсят възвръщаемост на колосалните инвестиции с привличането на мастити спонсори и милиони нови фенове по целия свят. Но все пак основната причина за възхода на голяма част от най-актуалните тимове са богатите им собственици, които превръщат страстта си към играта, амбицията и умните инвестиции в печеливш футболен продукт.
Малцина знаят, че собственикът на "Тотнъм" и девети по богатство във Великобритания Джоузеф Луис е започнал кариерата си като момче за всичко в кетъринг фирмата на баща му. В момента основният бизнес на Луис е инвестиционната компания "Тависток Груп", а друга негова дейност е търговията с валута.
Пътят към богатството започва в Черния понеделник
на 1992-ра, когато той, както и Джордж Сорос, успява да спечели от борсовия крах. Следват много успешни начинания и печеливши инвестиции в ресторанти, пъбове, фирми и дори частния град Лейк Нона, разположен в Орландо, Флорида. Луис е страстен колекционер на произведения на изкуството, като притежаваната от него колекция е оценявана на над 1 млрд. долара. В банковите му сметки се крият почти 5 милиарда, но "шпорите" така и не успяват да стигнат до титлата на Премиършип или до пробив в "лигата на богатите".
Любопитно минало има и притежаващият миноритарен дял в "Селтик" Денис О`Брайън. Той прави големите пари с акции на мобилния оператор "Дигсел", базиран в Централна Америка, но освен това е основател на компания, притежаваща 42 радиа из цяла Европа. За да пази състоянието си от 5.5 млрд. долара непокътнато, пресметливият ирландец живее в Малта, където данъчната система е много по-благосклонна към такива като него. О`Брайън е бил и президент на английския нискоразреден тим "Донкастър Роувърс".
Стан Крьонке е доста по-известно име в спортните среди, тъй като освен контролния пакет акции на лондонския "Арсенал" има дялове в отбори от американските футболни, баскетболни, бейзболни и хокейни лиги. Крьонке е в борда на директорите на "артилеристите" от 2008-а, а бизнесът му за над 6 млрд. долара е изграден върху телевизионни компании и недвижима собственост. Милиардерът живее в Калифорния, където притежава три имения и две винарски изби. Но в управителния съвет на "Арсенал" има и по-богат човек. Това е Алишер Усманов, който прави многократни неуспешни опити да купи ценните книжа на Крьонке.
Усманов е направил почти 20 млрд. долара
от бизнес начинания в телекомуникациите, медийните конгломерати, добивната и стоманената промишленост, като най-голямата му компания е "Металоинвест", спонсорираща и "Динамо" (Москва).
Руската връзка сред футболните милиардери е много здрава, а едно от най-популярните имена в Москва е собственикът на "Спартак" Леонид Федун. Той се подвизава като армейски командир, но сваля пагоните през 1993-а, за да участва в приватизацията на "Лукойл". Решителна за бизнес скока на Федун се оказва срещата му с Вагит Алекперов, отворила му вратите към много големи сделки. Понастоящем той държи над 9% от акциите на петролния гигант, както и инвестиционния фонд IFD Kapital. Милиардерът е много привързан към спартаковци и не се посвени да извади половин милиард долара, за да им направи нов стадион.
"Най-богатият държавен служител" в Русия е Сюлейман Керимов. Той бе в основата на източното чудо "Анжи" (Махачкала), а в бизнес портфолиото му влизат дялове в "Газпром", "Федпромбанк" и газовият дистрибутор "Нафта Москва". Икономическата криза от 2008-а изяде голяма част от капиталите на Керимов и го принуди да пренасочи бизнеса си към закупуването на американки финансови институции и руската фирма за добив на злато "Полиус". Неуспешен се оказа и експериментът "Анжи". Там акостираха звезди като Самюел Ето`О и Роберто Карлуш, но въпреки това тимът не успя да триумфира дори в руската Висша лига.
Колеблив във футболните си инвестиции е и Дмитрий Риболовлев. Той трупа състояние от почти 9 млрд. благодарение на "Уралкали", най-голямата компания за производство на калиеви торове в Русия. След като през 2011-а продава дела си за 6.5 млрд. долара, Риболовлев си взе аристократичен клуб – някога славния "Монако". Там бяха привлечени топиграчи като Хамес Родригес, Радамел Фалкао и Димитър Бербатов, но от вълшебното трио остана само българинът. "Червено-белите" дори с куп младоци успяха да достигнат до четвъртфиналите в тазгодишната Шампионска лига, което със сигурност е зарадвало Риболовлев. Но не го зарадва бившата му жена Елена, която измъкна 4.5 млрд. долара от олигарха при развода им.
Финансови проблеми и скандали от всевъзможно естество може би ще сложат край на 30-годишния брак между Силвио Берлускони и "Милан". Бившият премиер на Италия забогатя от телевизионната компания "Медиасет", а "росонерите" му се отблагодариха с осем титли на Серия А и пет европейски клубни титли. Милиардите обаче се топят и Берлускони се готви да продаде 51% от акциите на най-успешния италиански клуб на тайландския милиардер Бий Течаубол за 500 млн. евро. Още едно ново име в списъка на футболните богаташи.
Дитер Матешиц няма никаква необходимост да продава фирмения си тим "Ред Бул" (Залцбург). Собственикът на компания №1 за енергийни напитки в света ползва част от богатството си от 8.5 млрд. долара, за да промотира емблемата на "биковете" и чрез футболни клубове от Лайпциг, Ню Йорк и Сао Пауло. Той притежава успешен тим във "Формула 1" и дори финансира историческия скок от космоса на Феликс Баумгартнер.
Милиардерите нападнаха и американската сокърлига. Филип Аншулц, който спечели милиарди със сделки в нефтената промишленост, телекомуникациите, железниците и инвестиционното посредничество, си взе "Лос Анджелис Галакси", където през 2008-а успя да докара модната икона Дейвид Бекъм. Цената – 250 млн. долара в касата на "Реал" (Мадрид).
Не толкова запален по европейския вариант на футбола е съсобственикът на "Майкрософт" Пол Алън. Бизнес партньорът на Бил Гейтс има дял в "Сиатъл Саундърс", но най-значимият му спортен триумф е със "Сиатъл Сихоукс", които преди година спечелиха Супербоул.
На първо място в списъка на неизвестните футболни милиардери е Франсоа Пино. Той е изпълнителен директор на "Керинг" – компанията, създадена от баща му през 1963-а, която контролира "Гучи", "Ив Сен Лоран" и "Пума". Пино е по-известен с шумните си бракове, а след развода със супермодела Линда Еванджелиста в обятията му падна актрисата Салма Хайек. Някак между другото бизнесменът си осигури и футболно хоби, което се нарича "Рен".
Корабният магнат Джон Фредриксен си избра още по-неизвестен отбор – норвежкия "Валеренга". Той прави състояние през 80-те по време на войната между Иран и Ирак, когато неговите танкери измъкват петрола от Близкия изток. Именно
той купува стадион "Улеви" в Осло
от закъсалия "Лин", реконструира го и го прави дом и на норвежкия национален тим.
Шейх Мансур също не бе много популярно име в Европа, преди да закупи английския "Манчестър Сити" и да го направи два пъти шампион на Англия. Въпреки стотиците милиони, похарчени за селекция, "гражданите" обаче така и не успяват да триумфират в Шампионската лига. Това не обезкуражава заместник министър-председателя на ОАЕ, който инвестира част от богатството си от 34 милиарда и в американския "Ню Йорк Сити", и в австралийския "Мелбърн Сити".
На върха в класацията е мексиканският телекомуникационен магнат Карлос Слим. Със състояние от над 86 млрд. долара за него едва ли е проблем да издържа местните грандове "Леон" и "Пачука".
