Българската провинция отдавна е феодализирана. Години наред под сурдинка обаче се говореше за луксозните коли и скъпите къщи на местни управници, дори за някои се твърдеше, че притежават и яхти. Но тези приказки си оставаха в сферата на градските легенди. Допреди няколко дни, когато гръмна скандалът с кмета на Пазарджик Тодор Попов, а след него и с градоначалника на Хасково Георги Иванов, които обитават имения за по 1.5-2.5 млн. лева. Оказа се, че всички в държавата са изненадани – без съгражданите им, а прокуратурата повече не може да си затваря очите.
Българският кмет е като самодържец в общината си. В преносния смисъл на думата той коли и беси. Да си спомним за фамозния Ценко Чоков в Галиче, Врачанско, който дори лично раздаваше на съселяните си правосъдие – при това юмручно.
През кмета минават всички обществени поръчки в общината. Но в нашата държава те са един от най-големите генератори на корупция. Затова бизнесът гледа да е добре с градоначалника, фирмаджиите правят всичко възможно да се намърдат в неговия приятелски кръг. Въобще кметът разпределя порциите. И на първо място в редицата са компаниите, свързани с партията, която го е издигнала или подпомогнала за избирането му. На второ са приятелските и роднинските фирми. Жестовете са взаимни – аз на тебе, ти на мене, кметът осигурява апетитни поръчки или терени, нагласени търгове и конкурси. Бизнесът се отплаща с финикийски знаци или услуги, може и под формата на скъпи имоти в центъра на София например. В черноморските общини пък се "подаряваха" по цени за бедни апетитни парчета на магистратски дечица и родители, за да си осигури управленецът гърба откъм НК и НПК.
Съвсем в реда на нещата вече изглежда, че общинските администрации са пълни с родственици и партийни партизани. На тях са дадени не само всички хубави служби в администрацията, но и престижните постове в общинските дружества.
Кметът е най-големият работодател в общината. Той има влияние както в общинските фирми, така и в частните, с които работи или по-точно върти далавери. Доколкото може да се нарече частен бизнес, този, който разчита на обществени поръчки, т.е. на държавната или общинска хранилка. Помним вече отстранения кмет на Неделино Стоян Беширов, който беше платил стотици хиляди левове на близка фирма за фиктивно свършена работа. Е, той не е единствен. Просто стана неудобен на някой силен на деня и изгърмя.
И тъй като безработицата в страната е огромна, а има общини, където хората без препитание са по-голямата част от населението, то тези, които все пак са заети, макар и с мизерни възнаграждения, са готови на всичко, за да ги запазят. Ето защо т. нар. корпоративен вот, който е може би по-правилно да се нарече крепостнически или феодален, е по-опасен и по-решаващ на избори, отколкото купеният. Особено в малките общини, където контролът може да се осъществява много лесно, а и страхът да не се разчуе, че си срещу кмета, е огромен.
Никак не е чудно, че доста депутати от различни политически сили през годините се кандидатираха за кметове на родните си градове и спечелиха. Както казва народът: "По-добре цар на село, отколкото пъдар в града."
Информацията за именията на кметовете на Пазарджик и Хасково не излиза случайно сега, броени месеци преди местните избори. Очевидно битката през октомври ще е много ожесточена и безмилостна. А социолозите предвещават бляскава победа на ГЕРБ.
В началото на годината беше брутално и показно убита най-приближената сътрудничка на пазарджишкия кмет Татяна Стоянова. Разбра се, че госпожицата е имала стандарт на живот, надвишаващ неколкократно доходите й. Още тогава стана ясно, че има нещо нередно около нея, респ. около началника й, въпреки че той изглеждаше потресен от случилото се.
Не е за учудване, че неговите съграждани наскачаха да го бранят, когато медиите оповестиха материалното му състояние, а прокуратурата се самосезира да го проверява. Това е съвсем логично, като се има предвид, че прехраната на всички поддръжници и семействата им, в една или друга степен, зависи от благоволението на кмета. Затова и не бе изненадващо, че Тодор Попов спечели втория си мандат през 2011 г. с 69.1% от гласовете. Което е май втори или трети резултат в държавата след този на преизбрания градоначалник на Бургас Димитър Николов (с над 70 процента). Преди да стане кмет за първи път през 2007 г., Попов дълги години е общински съветник и председател на Общинския съвет. Достатъчно дълго, за да създаде своя местна коалиция от партийна и бизнес подкрепа, на която после се отплаща, а и тя на него…
Кметът на Хасково Георги Иванов пък кара четвърти мандат, т.е. той е несменяем градоначалник от 1999 г., когато е избран за първи път с подкрепата на СДС. После става независим и разчита на местния бизнес и групировки, с които през годините на властване е създал здрави връзки.
Четири мандата се задържа на кметския стол във Варна и Кирил Йорданов, който беше свален с протести през март 2013 г., след като Пламен Горанов се самозапали. Той се кандидатира за поста от БСП, от ГЕРБ като независим, подкрепен от… всякакви, само и само да е винаги със силните на деня. Йорданов не бе единственият градоначалник, който смени няколко пъти според конюнктурата партийната си принадлежност и политическата си ориентация, за да задържи местната власт в ръцете си.
Показателни бяха и двата мандата кметуване на Йордан Лечков в Сливен. Той също се изживяваше като независим феодал, а разкопаните улици в града и до днес напомнят за размаха на неговите строителни бизнес интереси и амбиции.
Емблематично феодално владение беше и Дупница. На братя Галеви преди да станат Избегалеви. Те на практика избираха кмета и той действаше под тяхна диктовка и в техен икономически интерес.
Четвърти мандат кара и кметът на Монтана Златко Живков, около когото също гърмяха немалко скандали. Три мандата пък изкара Иво Андонов в Силистра, след което отиде в частния бизнес. Примерите за нескончаеми мандати на кметове на по-малки и големи общини са безчет. И докато кметуват, те предимно се окопават и осигуряват преизбирането си с всички средства – най-вече като държат пряко или чрез подставени лица местния бизнес и местните медии на каишка – чрез обществените поръчки, преразпределението на бюджетните пари или реклама по европейски програми. Ако пък не достигат гласове, винаги могат да се набавят от циганските махали. Било то за преизбирането на градоначалника, или за политическата партия, с която се е спазарил.
И може би има резон предложението кметските мандати също да се ограничат законово до два. Защото след това кметът става абсолютен и безконтролен господар на феода си. А както знаем, абсолютната власт развращава абсолютно.
