Като избраха за свой президент левия кандидат Мустафа Акънджъ, кипърските турци ясно подкрепиха търсенето на решение за обединяването на разделения от дълги години остров. Резултатът от вота отразява желанието на гласоподавателите да се сложи край на конфликта, но същевременно поставя под въпрос отношенията на Северен Кипър с Турция.
В речта си след изборите Акънджъ обяви, че отношенията между Турция и Севернокипърската турска република не бива повече да са като на "майка" и "дете" (както често са определяни от Анкара), а да са равностойни – "отношения между братя". Отговаряйки обаче на въпроса дали одобрява изказването на новия кипърски турски лидер, турският президент Реджеп Ердоган заяви, че Акънджъ "трябва да се чуе какво приказва". "Страната ни е платила висока цена за Северен Кипър. Дали сме жертви, плащаме им и сега по 1 млрд. долара годишно. Кой ще защитава Северен Кипър на международната арена? Дали господин Акънджъ би могъл да се справи сам? Турция ще продължава да гледа на Северен Кипър като свое дете", изтъкна Ердоган.
Реакцията на Мустафа Акънджъ беше незабавна: "Кипърският турски народ ще продължи да пази в сърцето си обичта към майката родина, но е дошъл моментът да се спаси от пеленачеството и да запълзи", заяви новоизбраният президент.
Преди десет години Реджер Ердоган беше много по-благосклонно настроен към търсенето на решение за обединението на Кипър. Тогава в качеството си на министър-председател той публично застана зад опозиционния лидер Мехмет Али Талат от подкрепящата споразумението Републиканска турска партия – както на референдума прeз 2004-а за мирния план за обединение на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан, така и на последвалите през 2005-а президентски избори. Но междувременно процесът на приобщаване на Турция към Европейския съюз стигна до задънена улица и днес турският лидер като че ли има много по-големи резерви към едно евентуално споразумение.
Освен че отново се е обърнал към национализма, Ердоган има проблем и със самия Акънджъ: новоизбраният севернокипърски държавен глава е сред най-изявените критици на турските военни ръководители, посланици и специални пратеници, налагащи волята си над страната му, чиято независимост впрочем е призната единствено от Анкара. Акънджъ отдавна призовава за достойни отношения с Турция, основани на принципа на равнопоставеността, и това му донесе 60% от гласовете на втория кръг на президентския вот.
Не само левите партии в Северен Кипър обаче имат възражения към политиката на Анкара. Десните сили също са все по-недоволни от това, че Турция налага волята си и поради платената висока цена по време на военната интервенция през 1974-а се меси във всички икономически и политически въпроси в северните територии на острова. Обстоятелството, че Анкара плаща заплатите в публичния сектор, е създало порочен кръг, препятстващ развитието на местната икономика, а присъствието на турските войски става все по-проблемно.
На референдума праз 2004-а кипърските турци с голямо мнозинство гласуваха за обединението, но тогава гръцкото население отхвърли плана за споразумение. Така Евросъюзът прие в състава си Република Кипър без северната й част – ход, който от мнозина бе критикуван като противоречащ на изискванията за влизане в Обединена Европа. Разочарованието сред кипърските турци бе голямо и през 2010-а те избраха за президент десния националист Дервиш Ероглу. Последните избори сега показаха завръщане на настроенията от 2004-а и Ероглу не сполучи в опита си да получи втори президентски мандат.
На фона на напрежението с Анкара жителите на Северен Кипър днес могат да си позволят да гледат по-оптимистично на перспективата мирният процес, който едва креташе при Ероглу, да отбележи напредък. Климатът на острова се е променил и кипърските гърци, които навремето отхвърлиха Плана "Анан", сега са по-склонни на компромиси. Надеждите, с които ги изпълваше предстоящото членство в ЕС, бяха заменени с икономически трудности, а пътят към експлоатирането на газовите находища в Източното Средиземноморие неминуемо минава през мирното споразумение. Всъщност чисто географски пътят на добивания в бъдеще газ би могъл да мине през Турция – най-близко разположената до острова суша.
Набиращото скорост сближение между Кипър, Гърци и Египет също се фокусира върху бъдещия добив на природни ресурси от морското дъно – нещо, което беше потвърдено и на неотдавнашната среща между лидерите на трите държави в Никозия. Ще припомним, че въпросът за газа доведе до замразяване на преговорите за обединението на Кипър през октомври миналата година. Тогава, в отговор на гръцки сондажи, Турция изпрати свой изследователски и няколко бойни кораба в района, заради което кипърският президент Никос Анастасиадис прекъсна преговорите.
Това, че Анастасиадис ще е човекът, с когото Мустафа Акънджъ ще трябва да обсъжда бъдещото споразумение, ще е от полза, тъй като сегашният кипърски президент беше сред политиците, които подкрепиха Плана "Анан" през 2004-а. Така от двете страни на масата ще седнат доказани привърженици на мирния процес. Акънджъ има и практически опит от сътрудничеството с Юга – през 14-те години, през които е бил кмет на северната част на разделената кипърска столица Никозия, той е работил по редица общи практически проекти с гръцките власти.
Показателно е също, че още преди да са разговаряли очи в очи, двамата лидери предприеха действия, целящи да намалят напрежението от двете страни на границата. Акънджъ изрази готовност за изтеглянето на турците от Вароша – бивш курортен град в северната част на острова, който през 60-те години е бил средище на световния хайлайф, но след турското нахлуване през 1974 г. е обезлюден. Анастасиадис пък допусна, че Кипър може да разреши използването на летища в северните територии от международните въздушни компании, което ще намали изолацията на непризнатата от света република.
Предстоящата среща на двамата лидери на 11 май ще покаже какви други стъпки ще направят към обединението.
