На днешния ден през 1899 г. Айфеловата кула официално e отворена за посетители. Айфеловата кула (на френски: Tour Eiffel) е метална решетъчна кула с височина 324 м, заедно с антените, тя е приблизително колкото 81-етажна сграда. Издигната е в северозападния край на парка "Марсово поле" в Париж, край река Сена. Паркът носи името на низината Марсово поле в Рим, което от своя страна е наречено на римския бог на войната Марс. Преди да бъде превърната в обществен парк местността е използвана за обучение на части на френската армия.
Айфеловата кула отдавна се е превърнала в един от най-популярните символи на френската столица и на Франция, а освен това е и една от най-известните конструкции и атракции в цял свят. Не всички французи обаче са посрещнали постройката с овации. През годините са били правени редица петиции за отстраняването ?, тъй като според много хора тя е "безполезна" и дори "грозновата".
Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното изложение в Париж от 1889 година. Първоначално е наречена просто "300-метровата кула", но по-късно приема името на Айфел. Кулата е най-високото съоръжение в Париж и най-посещаваният срещу заплащане архитектурен паметник в света, изкачвана ежегодно от милиони посетители. Тя посреща своя 250-милионен посетител през 2010 година.
Айфеловата кула, с първоначална височина от 312 м, остава най-високата конструкция в света от своето построяване до 1930 г., когато се извисява Крайслер Билдинг в Ню Йорк, който я измества от тази позиция. Първоначално собственик на небостъргача е автомобилната компания "Крайслер", но в момента тя е собственост на "TMW Real Estate" (75 %) и "Tishman Speyer Properties" (25 %).
Ако не се отчитат поставените върху конструкциите антени, Айфеловата кула и днес е втора по височина във Франция след завършения през 2004 г. Виадукт Мийо – пътен вантов мост, пресичащ долината на река Тарн в близост до град Мийо (Южна Франция). Той е част от автомагистралата по трасето на Европейски път E11.
Височината на Айфеловата кула става 327 м на 8 март 2011 г. с поставянето на предавател за цифрова ефирна телевизия.
Кулата има три нива, достъпни за посетители. Изкачването до първите две нива става по стълбище или с асансьор. Стълбището до първото ниво, както и това от първото до второто ниво, има над 300 стъпала. Изкачването по тях показва една чудна гледка към френската столица. До най-високото ниво може да се стигне само с асансьор. На третата платформа има астрономическа и метеорологическа обсерватория.
На долните две нива са разположени и ресторанти. В миналото кулата е използвана за много научни експерименти, днес служи като предавател на радио и телевизионни програми.
Вятърът няма особено влияние на кулата, дори най-силните ветрове я отклоняват най-много на 12 сантиметра. По-голямо влияние има Слънцето, от нагряването металът се разширява и може да има отклонение до 18 сантиметра. През зимата Айфеловата кула се свива. Измервания сочат, че тя губи между 4 и 8 сантиметра, когато температурите са минусови.
Айфеловата кула присъства в произведенията на много артисти. Жорж Сьора я рисува през 1888 г. (преди завършването и?), а по-късно и Раул Дюфи и Марк Шагал. Отношението на писателите е различно. Докато Леон Блуа критикува "жалкия електрически стълб", Гийом Аполинер сравнява кулата с египетските обелиски и я призовава в Алкохоли : " Овчарко, кула на Айфел, стадо мостове блее в сутринта".
Понастоящем Айфеловата кула е собственост на кметството в Париж, което е поверило експлоатацията и? на Ново дружество за експлоатация на Айфеловата кула, което е със смесено участие. Кулата е подсилвана на най-наложителните места, олекотена е с 1340 тона, натрупани през годините, а витото стълбище на третия етаж е заменено с такова на прави отсечки. Изискванията за сигурност са доуточнени и осъвременени.
Днес всяка вечер, на всеки час, по Айфеловата кула блещукат хиляди малки лампички, като светлинното шоу трае по 5 минути.
По света има много нейни копия и имитации. Най-висока е Токийската кула (Tokyo tawa на японски) в японската столица (333 m). В Лас Вегас се намира копие на Айфеловата кула, намалено наполовина. Други имитации могат да се видят в Прага, в Блекпул (Blackpool Tower) (Великобритания), в Лион на хълма Фурвиер, също и в Париж, щата Тексас.
