Когато през 1993-а Франсоа Пино решава да купи Chateau Latour, малцина са изненадани. Пино е в десетката на най-богатите хора във Франция, а Latour се смята за един от десетте най-известни и скъпи имоти, в които се произвеждат френски вина. Петдесет и седем годишният милиардер, който започва предприемаческата си кариера с търговия на дървесина в Бретан, забогатява бързо в началото на 90-те години на ХХ в. и инвестира парите си в скъпи придобивки. Достатъчно е да кажем, че брандове като Christie’s, Gucci и Yves Saint-Laurent са част от неговата империя. Chateau Latour пък беше и си остава едва ли не най-емблематичното винопроизводително стопанство в Бордо. Неговият етикет с крепостната кула и английския хералдичен лъв е познат на всеки, който поне малко се интересува от френски вина.
Въпреки приличната цена, която Пино плаща – 86 млн. паунда, придобиването на замъка и на лозята се възприема по-скоро като мъжки каприз. "Не може да се каже, че това е сделката на века", пише по онова време списание La Revue des Vins de France. Днес обаче, 22 години по-късно, пазарната стойност на имота е нараснала осем пъти и някогашната "хедонистична" инвестиция на Франсоа Пино вече не изглежда толкова лекомислена.
Един от иронично настроените западни специалисти по вината отбелязва, че за най-скъпоценен актив на Latour, въпреки супермодерното оборудване и обновяването на лозята, трябва да се смята геоложкият. Впрочем в това подхвърляне има известен смисъл – именно полегатият чакълест и богат на калциев карбонат хълм на левия бряг на река Жиронда е причината местните вина да са високо ценени в продължение на шест века, в добрите години да получават върховно признание, а в лошите – да не стават жертва на променливия атлантически климат. Когато лозята в Бордо пострадат от замръзване и съседните на Latour стопанства губят до 70% от реколтата, щетите в имота на Пино обикновено не надхвърлят 30 процента.
Робърт Паркър, най-авторитетният критик в сферата на вината, нарича Latour "безусловно най-постоянното" като равнище на качеството на продукцията стопанство в Бордо. Но системата от ценности във френското винопроизводство е изградена така, че дори геоложкият актив се капитализира и се разглежда в историческа перспектива. С други думи, за да разберете защо бутилка Latour струва около хиляда евро, трябва да знаете, че замъкът със стражевата кула (la tour на френски значи кула) на брега на Жиронда е бил построен през 1331 г. за защита на устието на реката от вражеския флот и че първите лозя по тези места са се появили през 1378-а. Вината на Latour се споменават като "достойни за внимание" още през ХVІ в. в "Опити" на Мишел Монтен и придобиват славата си, след като имотът преминава във владение на маркизите Дьо Сегюр, които притежават още Лафит, Мутон и Калон.
В края на ХVІІІ в. сухите червени вина на Chateau Latour вече се смятат за едни от най-добрите в Бордо, а известният със страстта си към виното трети президент на САЩ Томас Джеферсън характеризира лозето La Tour de Segur като "първокласно". Тази оценка от 1787-а придобива официална сила 68 години по-късно в прочутата класификация на Бордо от 1855-а.
Всеки от собствениците на имота оставя след себе си не само няколко сантиметра културен слой върху благодатната почва, но и неизбежно вписва името си в историята. Цената на това вписване се измерва с осем- или деветзначни суми, в зависимост от реколтата. Франсоа Пино обаче не се ограничава само с увековечаване на името си. Злите езици твърдят, че макар и забогатял, той продължава да е дървосекач по душа. Преди две години собственикът на Chateau Latour накара всички винопроизводители да заговорят за него, като реши да изключи замъка си от традиционната система за продажби в Бордо. Сега неговите вина не отиват на пазара с посредничеството на "търговската площадка" на местните производители, а се продават направо на чуждестранни износители или местни дистрибутори. Журналистите критикуват Пино, че руши традициите, а пазарните експерти предричат, че делът на продукцията на Chateau Latour в търговията на дребно бързо ще намалее. Но резултатът от решението на милиардера ще стане ясен след двайсетина години.
