Спорове, страхове, амбиции, лобизъм и краен популизъм. Около споразумението между САЩ и ЕС за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) има от всичко по много. Дебатите по темата са изключително горещи и позволяват тя да се използва за обслужването на крайно противоположни цели. Заради което пък фактите и здравият разум отстъпват пред чисто политическото говорене. И в крайна сметка обществото бива объркано, заблудено и разделено, без да е наясно за какво точно става дума.
Първото нещо, което трябва да е ясно, е, че готов текст, дори чернова на това споразумение все още няма. Макар преговорите за него да са започнали още през 2013-а, те все още продължават, като са затворени едва половината от 24-те глави. Тоест, всички изявления "за" или "против" партньорството се правят на базата на слухове, предложения или в най-лошия случай на чисти измислици. Казано още по-директно, някои политици у нас и в Европа използват информационния вакуум и страховете на "публиката", за да натрупат дивиденти. И както виждаме – успяват.
Целта на ТТИП е да се премахнат митата и нетарифните бариери в търговията между САЩ и Европейския съюз. Така ще се създаде най-голямата в света зона за свободна търговия, която ще обхване 820 млн. души. Смята се, че това ще доведе до растеж на брутния вътрешен продукт от двете страни на Атлантика и ще засили износа.
Разбира се, далеч сме от мисълта, че всичко в преговорите е прекрасно и няма от какво да се притесняваме. Но за съжаление важните въпроси се изместват от злободневни теми като тази за прозрачността например. Един от основните лайтмотиви на критиците е, че евродепутатите нямали достъп до преговорните документи, а ако изрично искали да прочетат какво пише в тях, трябвало да влязат в специална стаичка, където под постоянен надзор нямат възможност да си водят записки. Да, това е вярно, но проблем ли е? Обикновено, когато се водят преговори, се излъчват екипи от двете страни, тъй като не е възможно всички да участват в процеса. Както ние избираме народни представители да защитават интересите ни, така и те избират група от тях, която да преговаря от името на всички. А в случая Европарламентът дори не е страна по преговорите. Такава е Европейската комисия в лицето на комисаря по търговията Сесилия Малмстрьом. Въпреки това малка група евродепутати от всички формации имат пълен достъп до документите.
Депутатът от ЕНП Светослав Малинов определи като смехотворни опасенията, че текстовете на ТТИП се приемат на тъмно заради ограничения достъп. "Няма проблем с това. Абсолютно недопустимо е търговски преговори да се водят пред широката публика. Има избран екип, на който е гласуван мандат да действа от наше име. А който все пак иска да се запознае с фактите, не е възпрепятстван от това", обясни той.
Колегата му Андрей Ковачев (ЕНП) пък изтъкна, че редица документи са публикувани в сайта на Еврокомисията, но въпреки огромния интерес към темата те са били прочетени едва 2300 пъти от началото на годината. Което означава, че масово се говори на ангро. Може би най-красноречивият пример в това отношение е страхът, че
ТТИП ще отвори път на ГМО храните
Десетките подобни заглавия в медиите успяха да настроят хората и дори да ги изведат на протести, а в действителност законодателството, свързано с ГМО, въобще не е част от преговорите по Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство. Същото се отнася и за твърдението, че то ще позволи добива на шистов газ в България. Само че никой не чете.
Германският евродепутат от ЕНП Андреас Шваб, който е член на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, заяви, че няма как да се стигне до намаляване на стандартите за качество на храната заради ТТИП. "Само Европейският орган за безопасност на храните е компетентен да разрешава използването на ГМО продукти и търговското споразумение няма да промени това – каза още той. – Нито оценката на безопасността преди одобряването на който и да било генномодифициран организъм, нито процедурите, към които земеделските производители и търговците на семена за посев трябва да се придържат, ще бъдат засегнати от преговорите. Ако дадена американска стока е забранена в ЕС, то тя няма да може да се продава и след подписването на споразумението за инвестиционно и търговско партньорство."
Съвсем друг е въпросът дали и без да се стигне до търговски договор със САЩ генномодифицираните храни няма да стигнат до нашата трапеза? Вече 50 вида "подобрени" семена могат да се внасят у нас, а още над 70 чакат одобрение. Но срещу това не се вдига шум и няма протести. Обяснението за този парадокс дава Светослав Малинов, според когото критиците на споразумението са водени най-вече от идеологически мотиви и фактите са без значение за тях. И наистина, ако се вгледаме внимателно, ще видим, че основните противници са евроскептиците, крайните леви партии, зелените и отчасти социалистите. Конкретно в България това са "Атака" и БСП. Затова е добре да се запитаме какъв щеше да е спорът, ако се предлагаше подобно споразумение с Руската федерация?
Друга мантра, която трескаво се повтаря от противниците на сътрудничеството със САЩ, е, че американците
ще ни принудят да понижим стандартите си за качество
така че техните фирми да могат да продават "боклуците" си на Стария континент. За пример дори се дават тъпканите с хормони пилешки бутчета, които заради по-ниската си цена щели да залеят европейския пазар и да убият местните производители. Реалността обаче се оказва доста по-различна.
"Една от целите за облекчаване на търговския обмен между Европейския съюз и САЩ е уеднаквяването на стандартите, но не към по-ниските, а към по-високите. Идеята е да дадем пример, който да налага стандартите на глобално ниво", подчерта и Хидо Хубен от преговорния екип на Европейската комисия.
"Няма да се направи компромис за нивото на стандартите за качество на ЕС", категоричен е и немският евродепутат от групата на "Зелените" Барт Щаес, който е член на Комисията по околна среда, здравеопазване и безопасност на храните. Според Андрей Ковачев пък, "ако американските компании искат да търгуват на европейския пазар, ще трябват да спазват нашите правила". Само че е напълно погрешно да се смята, че в САЩ всички стандарти са по-ниски от европейските. Има цели сектори, като финансовия например, в които европейците значително изостават.
Все пак има един спорен момент, който наистина може да създаде проблеми. Става дума за механизма за разрешаване на споровете между инвеститори и държави (Investor-state dispute settlement). Той дава право на частни компании да съдят отделни държави за нанесени щети от промени в законодателството – например национализация на инвестицията, налагане на непазарни регулации или мораториуми. Според различни евродепутати именно т.нар.
ISDS може да се окаже препъникамъкът
в преговорния процес и дори да провали цялото споразумение. Основните страхове са свързани с това, че компаниите ще получат изключителни права, с които лесно биха могли да злоупотребяват, за да извлекат печалба. Не е изключено вместо да потърсят вината в себе си, някои мениджъри да нарочат за слабите си резултати държавата, като поискат тя да им изплати компенсация. Арбитражният съд, ангажиран с такива спорове, няма да е подвластен на национални или наднационални правила, а негови членове ще са специално наети адвокати, което пък поставя въпроса за лобитата и корупцията. Освен това не е предвидена възможност държавите да могат да обжалват решенията на тези съдилища. Има и опасения, че политическите решения на местно ниво може да бъдат моделирани под заплахата от завеждането на иск.
Всичко това, естествено, е притеснително, но проблемът до голяма степен отново е в информираността. Защото същите механизми като ISDS са включени във всички търговски договори досега, включително и в такива, в които участва България. Достатъчно е да припомним само исковете на "Атомстройекспорт" за спрения проект "Белене" и на ЕВН за ценообразуването на електроенергията, за да видим, че арбитражът е нормална процедура за решаване на споровете. И, изглежда, че вълната срещу нея се надига едва сега отново по чисто идеологически причини.
Чешкият евродепутат Дита Чаранзова от Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), която е главен докладчик в Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите, е на мнение, че полза от ISDS ще имат и европейските компании, чиито права в САЩ често биват нарушавани.
"Aмериканските съдилища никога не защитават интереса на чуждестранните инвеститори, тъй като се избират от местните хора и работят само в тяхна полза. Сега те не спазват международните стандарти. Този механизъм ще ги задължи да се отнасят справедливо към европейските инвеститори на американска територия", коментира казуса и Андрей Ковачев. По думите му има над 1400 споразумения между държавите от ЕС и трети страни, в които е залегнал такъв арбитражен съд, и статистиката досега показва, че инвеститорите печелят само 24% от споровете. При това трябва да е ясно, че решението в полза на дадена фирма не води до промяна в законодателството, а до изплащането на парична компенсация.
"Аз съм категорично за партньорство между САЩ и Европейския съюз, но и да дадем на големите компании такива правомощия, които ограничават нашата възможност за реакция", сподели французинът от групата на "Зелените" Яник Жадо. "Страхувам се, че цялото споразумение може да пропадне заради ISDS, ако не се променят някои детайли в него", е мнението на Светослав Малинов.
В крайна сметка
защо е необходима тази паралелна съдебна система
която да защитава инвеститорите, при положение че както в САЩ, така и във всяка държава членка на ЕС има работеща юридическа система? Та нали това са двете най-демократични общества на планетата и ако те си нямат доверие едно на друго, какво остава за останалите.
"Няма нужда от такъв механизъм. Инвеститорите могат да бъдат достатъчно добре защитени и от националните законодателства", изрази позицията на групата на социалистите и демократите германският евродепутат Дитмар Кьостер.
Както е известно, паралелно с Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство Съединените щати водят преговори и за Транстихоокеанското партньорство с Япония, Сингапур, Австралия и други. В него също е заложена клауза за арбитражно разрешаване на спорове между инвеститор и държава. Андрей Ковачев смята, че настояването на Вашингтон да има ISDS в споразумението с ЕС е с цел по-лесно да убеди тихоокеанските държави, че и те трябва да се съгласят.
Колкото до голямата въпросителна какво печелят обикновените граждани от ТТИП, най-краткият и верен отговор е, че няма директна полза за тях. За разлика от бизнеса, те просто не са предмет на това споразумение. Но ако фирмите печелят, ще спечелят и хората, тъй като ще има работни места и заплати за тях.
Божидар Лукарски, министър на икономиката:
"Никой не е казал, че всичко с ТТИП е цветя и рози. Ако не постигнем споразумение, което е добро за България и Европа, то просто няма да се подпише. Аз съм оптимист по отношение на споразумението, но няма да го рекламирам. Знам много добре какви биха били плюсовете и минусите и ще преценим дали клаузите могат да бъдат приети от българския парламент, или не. Който го е страх от мечки, да не ходи в гората. България обаче няма да подкрепи ТТИП, ако в края на преговорния процес не бъде стартирана процедура за премахване на визите за наши граждани."
Кристиян Вигенин, депутат от БСП Лява България:
"Ситуацията не е толкова положителна и оптимистична, колкото министър Лукарски и вицепремиерът Меглена Кунева я представят. Те заявиха, че подкрепят ТТИП, без да е ясно какво ще се съдържа в него. Призовавам правителството да поиска анализ за ефектите върху икономиката от това споразумение. Надявам се, че ще бъде прието предложението ни преговорите и споразумението да станат част от програмата на Народното събрание. Сега текат преговори и е моментът нашите притеснения да бъдат обсъдени."
Волен Сидеров, лидер на партия "Атака":
"Приеме ли се това споразумение така, както ни се предлага, означава ликвидиране и на остатъците от държавен суверенитет, които сега имат европейските държави. Обезсмисля се нашата работа като народни представители, защото ще бъдем безсилни пред т.нар. инвеститор, който ще печели дела, ако усети, че някъде е накърнен неговият интерес. Такива случаи вече има и най-фрапиращият е с Полша, която е осъдена на 2 млрд. евро от застрахователната компания "Еуреко". Има над 100 подобни дела срещу 20 държави членки от 1994 г. насам. Те са на обща стойност 29 млрд. евро и в по-голямата си част са спечелвани от т. нар. инвеститори."
Какво предстои оттук нататък?
Желанието на европейските политици е преговорите по споразумението за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство да приключат в рамките на мандата на президента Барак Обама. Опасенията са, че в противен случай ще има сериозно забавяне. Точно затова на 28 май Комисията по международна търговия към Европарламента ще гласува доклада за ТТИП, в който са включени над 900 предложения за поправки. След това на 10 юни в Страсбург се очаква да бъде приета специална резолюция. Тя няма да има формална тежест, но ще изпрати послание към преговорния екип от европейска страна за спорните моменти. Защото първата стъпка за реализирането на това споразумение е одобрението на евродепутатите, които към момента са доста разединени. Твърди привърженици на ТТИП са от ЕНП и АЛДЕ, социалистите се двоумят, а евроскептиците и зелените са изцяло против.
Но дори всичко да мине гладко и да е налице готов текст преди президентските избори в САЩ, пак няма да има гаранции, че партньорството ще стане факт. Подписването и влизането му в сила са две крайно различни неща. Първо, не е сигурно каква ще е позицията на новия американски Сенат. И второ, европейските лидери не биха си позволили да прескочат националните парламенти, които по правило имат 24 месеца, за да ратифицират общностни документи. И ако дори и една страна членка гласува против, цялото начинание ще пропадне.
Чак след това идва преходният период от поне още две години, в който ще трябва да се осъществи отпадането на тарифните и нетарифните бариери, хармонизирането на стандартите и т.н. Или казано иначе, едва ли ще видим действащо ТТИП преди 2020 година.
