Година след като проведоха референдум за отделяне и обявиха създаването на т. нар.Донецка народна република, руските сепаратисти в източната част на Украйна решиха, че независимост не им трябва, а им стига да получат широка автономия в рамките на страната.
"Съгласни сме на широка автономия, без да бъдат накърнявани нашите интереси", заяви заместник-председателят на местния парламент Денис Пушилин. Той обаче предупреди, че ако украинските военни не спазват минското споразумение за прекратяване на огъня, ДНР ще се ориентира към пълна независимост. Пушилин също така предложи в Конституцията на Украйна да бъде вкаран текст, според който и други региони да получат право на самоопределение, и изрази готовност за провеждане на предвидените от минското споразумение нови местни избори.
При положение че досега лидерите на ДНР, както и на другото сепаратистко формирование – Луганската народна република, твърдяха, че след войната районите, контролирани от тях, ще станат независими държави, думите на Пушилин изглеждат като стъпка назад. От друга страна, откакто през миналото лято Москва постави под свой пълен контрол политическите процеси в самообявилите се републики, все по-често звучат изказвания за готовността за реинтеграция в състава на Украйна. Това повдига въпроса дали гръмките изявления за бъдещата независимост не са предназначени главно за вътрешната аудитория, както и, разбира се, за оказване на натиск върху Киев по време на мирните преговори. Всъщност от миналото лято досега е прозвучал пълният възможен спектър от искания – от широка автономия в състава на Украйна, през пълна независимост до присъединяване към Русия.
Най-радикален беше Игор Стрелков, министърът на отбраната на ДНР и лидер на сепаратистите от Славянск, който директно обяви, че разглежда града като плацдарм за навлизане на руската армия и настъплението й към Харков. Вместо да се случи това, самият Стрелков – не без руска намеса – беше отстранен от всичките си постове и се прибра в родната си Москва. Може да се приеме, че човекът, който имаше водеща роля при разпалването на конфликта миналата пролет, изпълни мисията си и повече не е нужен. Замениха го по-послушни командири, а същевременно руските медии започнаха да представят сепаратистите не като борци за независимост, а за федерализация.
Впрочем, официалната риторика на Кремъл и отцепниците силно се различаваше. Докато в Донецк и Луганск редовно говореха за отделяне и независимост, руското ръководство искаше от Киев федерализация. Аналогията с "лошото ченге" и "доброто ченге" сама се налага – вероятно целта бе украинските управляващи, притиснати от невъзможността да подчинят със сила всячески подпомаганите от Москва бунтовници, накрая да приемат по-малкото зло, като поне на теория размирните области останат в границите на Украйна.
Възможен е, разбира се, и обратният вариант – декларациите на сепаратистите за готовността им да приемат федерализацията да не са нищо повече от блъф. Лидерите на ДНР изразяват съгласие за "широка автономия без накърняване на нашите интереси", но въпросът е докъде се простират техните интереси и дали няма да бъдат формулирани такива искания, които да станат неприемливи за Киев? И всичко това с цел да се прехвърли на Украйна отговорността за невъзможността да се реализира договореното в Минск.
Отсега е ясно, че при едни евентуални преговори за автономия ще трябва да бъде решен въпросът за територията й. В момента сепаратистите държат под контрола си по-малко от половината от Донецка и Луганска област, но вече намекват, че биха приели завръщането си в Украйна само ако им бъде отстъпено управлението на целите области. Трудно е да си представим как Украйна ще приеме да отстъпи значителни територии, включително и важното пристанище Мариупол, за да запази чисто формално властта над източната си част.
Така че, въпреки изявленията на Пушилин, вариантът за автономия все още далеч не изглежда реалистичен. Другите изходи са два: възобновяване на военните действия или замразяване на конфликта. Последните срещи на американския държавен секретар Джон Кери с руския му колега Сергей Лавров и с президента Владимир Путин говорят в полза по-скоро на второто. Макар че до дипломатически пробив и сензации не се стигна, посещението на Кери в Сочи показа, че във Вашингтон са се отказали от изолацията на Русия и търсят начини за взаимодействие с Москва. Което е възможно само ако оръжията в Източна Украйна мълчат.
