Най-големият български аеропорт се разделя с държавата. Работата по стратегията за концесионирането на "Летище София" ЕАД вече е в напреднала фаза, зададен е и основният критерий – да се търси стратегически партньор, обслужващ повече от 5 млн. пътници на година. Така че дали преди или след местните избори, но през есента процедура за публично-частно партньорство ще има. И големият въпрос сега е на кого ще бъде даден този толкова важен не само за икономиката на страната, но и за националната сигурност стратегически актив? Достатъчно е да си припомним печалния пример с раздържавяването на авиокомпания "Балкан" или пък продажбата на БТК, за да ни светне веднага червената лампичка. Все сделки, които спокойно може да се конкурират за прозвището "кражбата на прехода".
При всички положения управляващите трябва много внимателно да избират кандидатите, за да не се окаже, че вместо да развие столичното летище като основен транспортен хъб на Балканите, бъдещият концесионер го превърне във второстепенен придатък на основния си бизнес. При досега афишираните интереси човек има за какво да се замисли.
Според запознати основен играч в предстоящата процедура ще е турският летищен оператор TАV. Неговата история започва от 1997-а, когато обединението между Tepe group и Akfen groups печели търга за международното летище "Ататюрк" в Истанбул и създава TAV Airports Holding. В момента освен аеропорта край Босфора холдингът стопанисва и тези в Анкара, Измир, Газипаша, а през последното тримесечие на годината ще поеме и терминала за вътрешни полети на летището Милас – Бодрум. TAV вече има много сериозно присъствие на Балканите с македонските летища в Скопие и Охрид, както и с международния аеропорт в столицата на Хърватия – Загреб. За нас обаче е далеч по-важен въпросът доколко подобна компания ще има интерес да развива обект, който е директен конкурент на другите, които тя стопанисва? В момента Турция прави всичко възможно да се превърне в основен разпределителен център на трафика от Азия към Западна Европа и САЩ и обратно. Едва ли в тази картинка ще има много голямо място за българското летище.
Същите съображения важат в пълна сила и за другия очакван кандидат от Турция – холдинга LIMAK. В обединение с още четири турски фирми той спечели наддаването за строителството на третото международно летище в Истанбул с цена от 26.142 млрд. евро и 25-годишна експлоатация след това. Проектът е наистина впечатляващ – след цялостното изграждане на новото съоръжение то ще се превърне в най-голямото летище в света, с капацитет от 150 млн. пътници на година. Предвижда се първият етап да приключи още през 2017-а (когато ще влезе в сила и концесията). Тогава трябва да са готови основният терминал плюс няколко допълнителни съоръжения, през които ще могат да преминават по 90 млн. пасажери годишно.
LIMAК държи и още едно летище на Балканите – това в столицата на Косово – Прищина. През октомври 2013-а там бе пуснат в експлоатация новият терминал, който бе изграден за 140 млн. евро. С неговото откриване капацитетът за приемане на пътници бе увеличен от 2 на 5 млн. на година. По този начин косовският аеропорт се превърна в третия по големина в държавите от бивша Югославия – непосредствено след тези в Белград и Загреб.
Със сигурност бъдещата концесия няма да пропусне и германската компания "Фрапорт", която вече има опит у нас. След сложна и дълга процедура, минала и през съда, от 2006-а тя придоби контрола върху морските летища в Бургас и Варна в партньорство с българската компания "Химимпорт". Без съмнение "Фрапорт" е много сериозен играч – той управлява летищата във Франкфурт и Хановер, в Турция (Анталия), Китай (Сиенян), Индия (Делхи), Сенегал (Дакар) и Перу (Лима). Но, изглежда, че сега фокусира вниманието си в региона на Балканите. Освен Варна и Бургас "Фрапорт" контролира аеропорта в словенската столица Любляна. А съвсем скоро ще се настани трайно и в Гърция. В началото на май стана ясно, че раздираната от финансови проблеми Атина ще приключи сделката за управлението на 14 регионални летища – в континентална Елада това са Актио, Кавала и Солун заедно с тези на островните Корфу, Крит, Кефалония, Кос, Митилини, Миконос, Родос, Самос, Санторини, Скиатос и Закинтос. Споразумението за отдаването им на концесия до 2055-а бе постигнато още през 2014 г., но след идването на власт на лявата "Сириза" всякакви по-нататъшни разговори бяха замразени. Но сега договорената примамлива сума от 1.2 млрд. евро явно е променила отношението на премиера Алексис Ципрас към процедурата. Агенция "Ройтерс" цитира свой източник в гръцката агенция за приватизация, според който "сделката ще бъде приключена незабавно". В Гърция "Фрапорт" също играе с местен партньор – "Копелузос груп", на предприемача Димитрис Копелузос. Интересното е, че той има стабилни връзки с руската "Газпром", с която си поделят поравно акциите в "Прометеус Газ". Копелузос участва заедно с НЕК и в съвместното дружество за продажба на електрическа енергия "Неко".
При тази ситуация е много вероятно "Фрапорт" да играе в комбинация с "Копелузос" и за софийското летище. Въпросът обаче е дали нашата страна ще има полза от подобна сделка? Първо, защото германците ще се окажат почти пълен монополист в управлението на международните летища у нас. Освен това в авиобранша не е тайна, че най-сериозният конкурент на столичния аеропорт в региона е именно летището в Солун. То е второто по големина в Гърция и обслужва 3.5 млн. пътници на година. Много западни авиокомпании и сега го използват като резервен вариант и кацат там в случай на лоши метеорологични условия в София. Ако двата аеропорта са с един и същ собственик, отново стигаме до познатия въпрос: защо той да се напряга излишно да развива и двете, при положение че конкуренцията между тях ще се отразява негативно на приходите от обслужените пасажери? И не е ли по-логично да пренебрегне едното за сметка на другото?
Най-удачният вариант за държавата, ако, разбира се, наистина иска да даде "Летище София" на компания, която да има стимул да го превърне в разпределителен център за авиотрафика на Балканите, е да търси оператор, необвързан с подобни сложни икономически взаимовръзки в региона. За да не се наложи после да се влачим с години по арбитражи и да плащаме грешни пари за прибързани решения.
Според неотдавнашни публикации в интернет "Химимпорт" ще се включи в процедурата за концесия на "Летище София" през германско или австрийско дружество, в което участие има застрахователната компания "Армеец". Наистина "България Ер" – дъщерно дружество на "Химимпорт", дължи на летището близо 60 млн. лв. най-вече заради натрупани летищни такси, но 10 милиона от тях вече са издължени, както съобщи през седмицата транспортният министър Ивайло Московски. Предприети са и всички необходими стъпки за изчистването на останалата част от дълга, допълни министърът.
