За сериозни съдебни процедури с Европейската комисия се подготвят държавните газови дружества "Булгартрансгаз" и "Булгаргаз". Преди дни стана ясно, че те са обявили процедури за избор на адвокатска фирма, която да представлява техните интереси. На практика обаче защитникът им вече е ясен, тъй като се избира чрез публична покана, изпратена до една-единствена юридическа кантора – White & Case. Същата фирма защитава българската страна и в арбитража за 1 млрд. евро, който водим с руската "Росатом" заради поръчано, но неплатено оборудване по проекта АЕЦ "Белене".
Колко точно ще се бръкнат газовите компании за услугите на престижните юристи не е ясно. От "Булгаргаз" са посочили единствено долната и горната граница, фискирана в закона за обществените поръчки – "между 66 000 до 782 319 лв. без ДДС". От "Булгартрансгаз" пък изобщо са спестили тази информация. Разбира се, далеч по-важното в случая е, че на адвокатите им предстои много сериозна работа. През юли 2013-а Европейската комисия образува официално производство за разследване дали Българският енергиен холдинг и дъщерните му дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" нарушават общностните правила за конкуренция на пазара на природен газ. Наказателната процедура бе образувана заради жалба от 2010 г. на газоразпределителното дружество "Овергаз инк", след като "Булгартрансгаз" му отказа достъп до преносната мрежа, както и до газохранилището край врачанското село Чирен. Тогава българският енергиен регулатор не излезе с предписания към държавната компания, в резултат на което проблемът стигна до Брюксел. (Безуспешни опити да стъпи на българския газов пазар впрочем са правени и от гръцката газова компания DEPA).
Брюксел разследва България и за препятстване на конкурентите да получат достъп до главния газопровод за внос чрез резервиране на капацитет на територията на Румъния. Еврокомисията смята, че без възможността да ползва тази ключова инфраструктура нито една фирма не може да се конкурира с "Булгаргаз" на българския пазар за доставка на синьо гориво. Основният аргумент на БЕХ и подчинените му дружества да отказват достъпа е, че транзитната мрежа е напълно резервирана от "Газпром" и "Булгаргаз". Но на практика причината да не се допускат конкуренти на "Булгаргаз" са опасенията, че пазарният дял на българския газов търговец ще намалее драстично и в крайна сметка при него ще останат единствено топлофикациите, които са изключително нередовни платци, трупащи само дългове.
"Предвид спецификата на производството за разследване за "Булгартрансгаз" е налице необходимост да възложи извършването на всички необходими фактически и правни действия, включително и консултации, изготвяне на становища, документи, представителство пред Европейската комисия и т.н., на лице, притежаващо необходимите професионални знания и квалификация в тази сфера", отбелязва газопреносната компания.
През юни 2014-а "Булгартрансгаз" спечели едно дело срещу Брюксел по обвинението, че не предоставя виртуален достъп за пренос на газ в обратна посока по транзитната си мрежа. Компанията доказа, че няма изрична разпоредба в европейското законодателство, която да вменява това на операторите. Независимо от всичко тя започна да дава актуална информация за предоставянето на виртуален обратен поток в точките на междусистемното свързване с Румъния (Негру Вода/Кардам) и с Гърция (Кулата/Сидирокастро). Сега обаче ситуацията е много по-сложна. Ако Европейската комисия стигне до заключението, че има доказателства за нарушение, може да наложи забрана за използването на тази практика или да наложи глоба до 10% от годишния оборот на нарушителя. При този крайно негативен за двете газови компании вариант това ще подкопае допълнително тяхната финансова стабилност. Преди дни енергийният министър Теменужка Петкова съобщи, че "Булгаргаз" е имала в КТБ 16.5 млн. лева, 413 хил. евро и равностойността на близо 170 хил. долара. Те са депозирани в различни сметки при 0.1 до 1.85 процента годишна лихва. Парите на "Булгартрансгаз" в същата банка са над 30.7 млн. лв., над 5.5 млн. евро и близо 10 млн. лв. в щ. долари, като дружеството е имало едногодишни депозитни договори при 5.6% лихва.
