Ако ми дадете необходимата власт, мога да увелича за осем години БВП на човек от населението от сегашните 11 хил. щ. долара на 25 хил. долара. Това е крилатото послание на турския президент Реджеп Таип Ердоган към избирателите, с което той се надява да превърне парламентарните избори на 7 юни в триумф за политическите си амбиции. Ако неговата Партия на справедливостта и развитието успее да спечели поне 330 от общо 550 места в законодателния орган на съседите, мечтата на Ердоган да промени конституцията и да превърне страната в президентска република става съвсем реална.
Междувременно публичните дебати за турската икономика се изпълват с все повече популизъм. Управляващите обещават да похарчат милиарди долари за инфраструктурни проекти и да наредят Турция сред десетте най-силни световни стопанства до 2023-а. Опозиционната Републиканска народна партия пък представя собствена икономическа визия, според която до 2035-а страната трябва да се преврне в търговски и в транспортен център в региона, безработицата да намалее наполовина, а БВП на човек от населението да скочи до 30 294 щ. долара. А минималната работна заплата да се повиши веднага от сегашните 949 на 1500 турски лири. За най-бедните пък опозиционерите предлагат жилища срещу месечни вноски от само 277 лири. Премиерът Ахмет Давутоглу отговори с контраоферта за вноска от 250 лири на месец.
В хода на "наддаването" обаче политиците определено губят връзка с реалността. Турската икономика, която отбеляза мощен напредък през последните пет години благодарение на високото потребление и евтините кредити, бързо се охлажда. Турската лира е една от най-губещите валути сред тези на развиващите се пазари през годината.
Чуждестранните инвестиции също са намалели наполовина от върховия си обем през 2007-а и са подвластни на силно променливите портфейлни вложения. Инфлацията се изкачи до 7.9% през април при целеви 5%, определени от Турската централна банка. А БВП се очаква да нарасне с мизерните 3% през тази година – доста далеч от необходимия двуцифрен ръст, за да се изпълнят обещанията на Ердоган за 2023-а. Слабата лира вещае финансови проблеми за турските строители, а секторът, който е един от моторите на турския растеж, губи скорост. И според икономисти моделът за растеж, обвързан тясно със строителството и с инфраструктурата, няма да е така ефикасен през следващите осем до десет години и кабинетът ще трябва да се преориентира към индустрията.
