Проектът за промени в Конституцията най-накрая беше внесен в Народното събрание с подписите на 132 депутати от ГЕРБ, Реформаторския блок, Патриотичния фронт и Български демократичен център, съобщиха от парламента. За да бъде приет обаче са нужни поне 160 гласа(две трети от депутатите). По-добрата опция в Конституцията е три-четвърти от народните избранници, но това е почти невъзможно засега.
С промените се съкращава мандатът на Висшия съдебен съвет от 5 на 4 години, отпада и тайното гласуване. Проектът предвижда още разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорска. Съдийската се състои от 13 души – 6 избрани от общото събрание на съдиите, 5 от парламента и председателите на двете върховни съдилища. Прокурорската колегия има 12 членове – 4 избрани от общото събрание на прокурорите, един от следователите, 6 от Народното събрание и главният прокурор.
Заседанията на съдийската колегия се председателстват от шефа на Върховния касационен съд, а това на прокурорската – от обвинител №1. Министърът на правосъдието председателства пленума на ВСС без право на глас. Проектът обаче дава право на министъра да присъства на заседанията на двете колегии с право на съвещателен глас.
Според проекта правомощията на всяка от колегиите са:
• да назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
• да налага дисциплинарните наказания понижаване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите;
• назначава административните ръководители в органите на съдебната власт;
• решава организационни въпроси на съответната система от органи на съдебната власт;
• дава становища по законопроекти в обхвата на своята компетентност;
Пленумът на ВСС ще приема бюджета на съдебната власт и ще го внася в Народното събрание, ще взема решение за прекратяване на мандата на изборен член на съвета и ще организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите. Той запазва правомощието си да избира тримата големи в системата и да приема годишните доклади на съда и прокуратурата. Освен това пленарният състав на ВСС, а не министърът на правосъдието, ще управлява недвижимите имоти на съдебната власт.
Инспекторатът към ВСС получава правомощието да прави проверките за почтеност на магистратите. Предвижда се 6 от инспекторите да бъдат избрани, за да извършват ревизия на работата на съдиите, а четирима – на прокурорите и следователите. В проекта е заложено ИВСС да проверява верността на имуществените декларации, както и да установява прояви, уронващи престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.
Промените предвиждат всеки съдебен състав да има право да сезира Конституционния съд, ако установи несъответствие на приложимия закон с Конституцията. Отпаднала е обаче възможността съдилищата да могат да се обръщат към КС, ако установят противоречие с международни договори. Не се дава възможност и на омбудсмана да го прави.
За сметка на това е останало предложението "Висшият адвокатски съвет да може да сезира Конституционния съд с искане за установяване противоконституционност на закон, с който се засяга статута на свободната, независима и самоуправляваща се адвокатура или се нарушават права и свободи на гражданите".
