Единната европейска валута не успя да задържи позициите си към зелените пари и в средата на седмицата падна под 1.09 щ. долара за едно евро. Отстъплението е мотивирано от два основни фактора – от двете страни на Атлантика.
Единият е свързан с възродените надежди на инвеститорите, че Федералният резерв ще започне да повишава основните си лихви още през тази година под влиянието и на публикуваните напоследък силни фундаментални данни за щатското стопанство. Другият може да се нарече накратко Гърция, в добавка с трупащите се опасения, че страната няма да успее да погаси юнските си задълженият към МВФ. Този път за гарнитура е добавена и Испания – вдъхващата безпокойство променена политическа обстановка в страната след регионалните избори на 24 май. На тях електоратът наказа управляващата Народна партия за годините на строги икономии, които му стовари.
Подемът на американските пари, започнал още в края на миналата седмица, бе подкрепен от последните данни за състоянието на щатската икономика. Цените на жилищата са продължили да се качват и през март, бизнес инвестициите са отчели солиден ръст през април, а доверието на американските домакинства през май се е повишило. Тези резултати се очаква да подкрепят индивидуалното потребление и да позволят на Федералния резерв да започне цикъл на лихвени увеличения още през 2015-а. Това е в съзвучие и с изявлението на председателя на щатската централна банка Джанет Йелън на 22 май, че по-високите лихви в Щатите "ще са подходящи" през тази година, ако местната икономика се развива според прогнозите. А директорът на клона на Федералния резерв в Сан Франциско Джон Уилямс на симпозиум в Сингапур на 28 май коментира, че централните банкери вероятно ще качат лихвените проценти по-късно през 2015-а, защото най-голямото световно стопанство се възстановява след слабото първо тримесечие. Уилямс очаква БВП на САЩ да нарасне с около 2% през тази година, а лихвите да "се движат нагоре през 2015-а, 2016-а и 2017-а и да се доближат до дългосрочните оценки от 3.5-4 процента".
Подемът на зелените пари върна и надеждите за паритета им с единната европейска валута. Марк Чандлър – шеф на звеното за валутни стратегии в инвестиционната компания "Браун брадърс Харимън енд ко.", е още по-голям ентусиаст и предрече на 26 май цена от 82.5 цента за едно евро към края на 2016-а или през 2017-а, след като от началото на тази година еврото е загубило почти 10% от стойността си към щатския долар. Чандлър очаква подем на американските пари подобен на възхода им по времето на управлението на Бил Клинтън. Тогава щатската валута поскъпна с 26% към единната европейска парична единица и през октомври достигна 82.3 цента за едно евро. Мнението на Чандлър се различава съществено от усреднената прогноза на валутните анализатори, анкетирани от агенция "Блумбърг нюз", според която еврото ще падне до 1.07 щ. долара към 31 декември 2016-а и ще се разменя срещу 1.15 щ. долара в края на 2017-а.
Междувременно ситуацията с Гърция е в застой. Южната ни съседка периодично демонстрира оптимизъм, че ще постигне скоро споразумение с кредиторите, а Брюксел традиционно се съмнява. Редица икономисти пък посочват, че Гърция може и да не плати вноската си от 300 млн. евро на МВФ на 5 юни, но това не може непременно да се смята за фалит. Особено ако внесе наведнъж всичко, което дължи за юни.
Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц заяви в интервю в Сплит (Хърватия) на 26 май, че Брюксел трябва да признае грешката, която направи, когато наложил режим на твърде строги ограничения на южната ни съседка, и да смекчи изискванията си към Атина в името на добруването на Европа и на света, защото Гърция е свършила огромна работа. Коментарите на Стиглиц са сходни с призивите на ред водещи икономисти (включително и на Нобеловия
лауреат Пол Кругман) към лидерите на Европейския съюз да направят компромис, за да не се стигне до безконтролен гръцки фалит, който би могъл да разлюлее чувствително целия блок на еврото.
Стиглиц, който беше в хърватския адриатически курорт, за да получи званието си почетен доктор на университета в Сплит, посъветва хърватските ръководители "да не бързат с присъединяването си към еврото", след като са член на ЕС (от 2013-а). Страната, която се очаква да излезе от рецесия през тази година, е под натиск от Брюксел да намали бюджетния си дефицит и да редуцира публичния дълг, който в момента е в размер на 85% от БВП. Стиглиц не смята, че трябва да се акцентира върху дефицити, когато една икономика е в рецесия, и посочва като потенциално спасително решение девалвирането на местната куна, която в момента плава управляемо към еврото.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше доста активен. Средният дневен валутен оборот достигна 2730 млн. евро (5340 млн. лева). Сделките в щатски долари имаха 0.76% дял от купената и продадена валута.
