Държавата спира да финансира структури и започва да финансира лечение, заяви здравният министър д-р Петър Москов, след края на днешното правителствено заседание, на което бяха прието промените в Закона за лечебните заведения. Той определи като проблем факта, че в половин Европа има общо 400 болници, а у нас – 360, което ясно показва, че има проблем.
Друг пример в тази посока е, че за миналата година има повече разкрити нови лечебни заведения, отколкото казина. "А е известно, че хазартът е най-доходоносната дейност с най-бърза възвращаемост", подчерта здравният министър. Според него има нещо сбъркано в модела на финансово ниво, тъй като е ясно, че държавата, Здравната каса и хората със своите вноски задължително ще внесат пари в болниците.
Затова промените в закона предвиждат създаването на задължителна национална здравна карта. Тя ще се формира на база на изследване на потребностите и реалната снимка на болничната и доболничната инфраструктура, както и на кадровото обезпечаване на системата. Променят се изискванията за съдържанието на областните здравни карти и се дава възможност на областните здравни комисии да участват в процеса на планиране на броя болнични легла.
Предвижда се да бъдат идентифицирани областите с излишък и недостиг на лекари и зъболекари, както и специалисти по здравни грижи, броят легла за болнично лечение, медицински дейности и други. Като част от Националната здравна карта е предвидено изработването и на карта на спешната медицинска помощ.
За социално-значимите заболявания от основния пакет касата вече няма да сключва договори с лечебни заведения, които осигуряват само "епизод" от лечението, разясни Москов. По думите му болниците сами или във функционални обединения ще трябва да гарантират пред Здравната каса, че разполагат с възможността за цялостно лечение на тези заболявания.
"Обсебването, феодализацията на епизод от лечението оттук нататък няма да бъде финансирано. Даваме задължението на Здравната каса там, където националната здравна карта определи, че желанието за разкриване на ново лечебно заведение не съответства на нуждите да не сключва договор", подчерта здравният министър. Той обясни, че се въвеждат ясни критерии, които да гарантират необходимостта от определена инфраструктура. "Гарантираме качеството през система на акредитация и комплексността за лечението на пациентите. Когато тези условия са осигурени, определена болница получава финансиране през нашите пари от касата", обобщи Москов.
С промените се връща и възможността за приватизация на лечебните заведения, които досега бяха в забранителен списък. Целта е да бъде привлечен частен капитал, който да се инвестира в дейността, поддръжката и развитието на съществуващите в момента лечебни заведения, част от Националната здравна карта. С промените се предлага и създаването на нов вид лечебно заведение – център за комплексно обслужване на деца с увреждания и хронични заболявания, която промяна е свързана с целия процес на деинституционализация.
За диспансерите ще има три възможности – формално, юридическо сливане, функционално обединение или консорциум по реда на Търговския закон. Петър Москов разясни още, че регламентирането на 12-часови смени на медицинския персонал отговаря на реалността. Те са такива и в момента, това е начинът, по който целият медицински свят работи, заяви той и уточни, че месечно се запазва броят часове работа и това няма отношение към претоварване или допълнителен ангажимент на медиците.
