Александър Маринов
Ако използваме сравнението с конните състезания, предстоящите през есента местни избори няма с нищо да напомнят за Голямото Дерби на Кентъки, а ще си останат познатата селска кушия с куци коне, груби измами и псуващи зрители.
До изборите остават не повече от пет месеца, а всички необходими предпоставки за
поредната "българска работа"
(по думите на Иван Хаджийски, започваща зле организирана и завършваща със скандал) са вече налице. Предложения за нови, ефективни политики, насочени към решаване на истинските проблеми на хората, няма. Партиите са в лоша кондиция и са така тежко затънали във вътрешни междуособици, че нямат сили да се нападат сериозно помежду си. Нови впечатляващи личности – кандидати за кметове и общински съветници, засега не са представени, а старите са в голямата си част или доказано некадърни, или неприкрито корумпирани. За капак повечето медии се впуснаха с настървение в поръчков подборен компроматен отстрел, като вадят кирливите ризи на едни градоначалници, но мълчат като риби за сродни поразии на други.
Всички изброени вкупом не обръщат никакво внимание на хората, които с право очакват местната власт да решава проблемите им, задълбочаващи се с всеки изминал ден. В стотиците общини и хилядите населени места, където животът няма нищо общо със суетата, царяща по жълтите павета, се натрупват
взривоопасни напрежения
от всякакво естество – икономически, социални, етнически, криминогенни. Към това трябва да прибавим очевидното изоставане с организацията на изборите, нежеланието да се поправят доказани слабости на изборното законодателство, показната подготовка за изборни измами и недомислената идея за паралелно провеждане на референдум относно електоралната система, който в този си вид няма да реши нито един проблем, а ще породи множество нови. В този контекст още отсега може уверено да се прогнозира, че ще бъде спазена една желязна традиция от последните години – всяко следващо електорално състезание да е все по-зле организирано и все по-малко легитимно.
От всички изброени невесели обстоятелства най-силно бие на очи неспособността на партиите да извършат що-годе нормална
селекция на кандидатите
за местната власт и да ги "въоръжат" поне с някакво подобие на насочени към проблемите на хората политики. Вътре в партийните структури клокочат засега приглушавани конфликти, които обаче трудно могат да бъдат овладени и ще поглъщат все по-голяма част от и без това спадналата партийна енергия. Практически няма политически субект (поне сред т.нар. системни партии), който да не е изправен пред остри противоречия, застрашаващи крехкия баланс на интереси и сили.
Преди всичко повечето наблюдатели си задават въпроса дали управляващата коалиция ще понесе центробежните тенденции при предстоящото състезание, в което (поне на повечето места) нейните участници ще са със статута на непримирими конкуренти. Всяка от четирите формации има много сериозни причини да търси потвърждаване и укрепване на влиянието си, включително и с оглед по-нататъшните пазарлъци в управляващото мнозинство.
Дори ГЕРБ, които изглеждат в най-добро състояние и с най-незабележими за обществото вътрешни проблеми, закъснява с подготовката и лансирането на кандидати в
трите най-големи града
на страната, където ще срещнат и най-голяма съпротива от днешните си партньори във властта. Многозначителен е и фактът, че Йорданка Фандъкова не е сред обявените досега номинации, странно изглежда и мъртвилото в Пловдив и Варна. Може да се предположи, че под повърхността протичат съвсем небезобидни процеси, а висящата съдба на Цветан Цветанов, който все още контролира в голяма степен партийните структури, е един фактор, чиито последици трудно могат да се калкулират. На много места се наблюдава истерично активизиране на кметове, които очевидно искат да получат подкрепа за втори мандат, но вече са натрупали доста негативи в очите на съгражданите си и това няма как да не поражда
загриженост в централата на ГЕРБ
Трудно може да се оспори очакването, че "голямото шоу" в предстоящите месеци ще бъде поднесено от Реформаторския блок. Скандалите около номинирането на Соломон Паси от Меглена Кунева като кандидат на коалицията в София и новото активизиране на политически безсмъртния Янко Станев като нов/стар председател на СДС във Варна вече подсказват дълбочината на разломите. Дори откритото разцепление да бъде избегнато по някакъв начин, много трудно е да се види реална възможност за действително обединяване на усилията. А всякакво, дори малко разпиляване на силите може да доведе до сериозни последици – ако Реформаторският блок не успее да се докаже като поне втора сила в големите градове, където са концентрирани избирателите му, това ще даде импулс за нови сътресения и вътре в коалицията, и в управляващото мнозинство.
Пред големи трудности са изправени и останалите две малки формации от управляващото каре. И ако АБВ има късмета да влезе в пряка битка с трагично безпомощната БСП, то на Патриотичния фронт няма да е леко "в клещите" на "Атака", която винаги успява да възкръсне преди избори, и движението на Велизар Енчев, който се ползва с авторитет сред част от този електорат.
За да бъде картината още по-объркана, трябва да прибавим дилемите пред
основните опозиционни партии
БСП ще трябва да търси път към оцеляването (което изглежда все по-трудно), докато ДПС може би трябва да се замисли дали да продължи с експанзията чрез обсебване на ромския вот (която й носи повече вреди, отколкото ползи), или да се концентрира върху запазването на доминиращото положение в "своите" райони, където битката ще е по-трудна от всякога.
Парадоксът е, че системните партии са изправени пред все по-големи предизвикателства, а полагат все по-малки и неефективни усилия, за да отговорят на тях. В допълнение – трябва да се прибави една друга, все още неконкретна, но неизбежна заплаха – самостоятелната игра на различни местни лобита, които ще издигнат свои кандидати и ще направят всичко възможно да "отхапят" от партиите парчета от местната власт. Може да се очаква, че въпреки офанзивата срещу независимите кметове тази практика ще се разрасне, включително и поради неспособността и нежеланието на партиите да лансират убедителни кандидати.
Като цяло най-вероятно резултатите от местните избори ще променят балансите в управляващата коалиция и в този смисъл ще поставят под съмнение сегашната формула на управление. Разбира се, много от обстоятелствата, които ще им повлияят, предстои да се изяснят, но отсега може да се прогнозира, че следващият мандат на местното самоуправление едва ли ще има необходимата широка публична подкрепа с оглед на задаващите се все по-големи трудности. А това означава още един фактор, действащ към задълбочаване на трайната, системна нестабилност.
